Днес, в 9.00 часа сутринта, започнаха разкопките на Голямата базилика в Плиска. С това започна процесът по реставрацията на тази църква. Това каза за Фокус проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с отпуснатите от Министерския съвет средства за разкопки, проучвания и реставрационни дейности в Плиска.

„Съгласно Венецианската харта разкопките трябва да бъдат завършени на 100%. Голямата базилика, независимо че се копае от края на XIX и през целия XX век, си остана едно неразкопано петно от няколко стотин квадратни метра. Започваме с тъй наречения „свещен кладенец”. В миналото много църква са имали такъв кладенец, който на гръцки се нарича „аязмо”. Там обикновени избликва лековита вода, която хората са използвали за различни болести. Макар че църквата е разрушена от турците в края на XIV век, кладенецът е работил до XIX век, когато по неизвестни причини е затрупан”, коментира проф. Димитров.

По думите му, след извършването на разкопките от кладенеца се очаква отново да бликне вода. Проф. Димитров разказа също, че в миналото кладенецът е бил разкопаван от руския академик Успенски, който е достигнал до 7 метра дълбочина. „След достигането на седмия метър той се уплашил, защото тогава не е имал необходимата техника за укрепване, а сега ние имаме и ще стигнем до дъното. Надяваме се там да попаднем и на други интересни находки. Практиката при вражески нападения е, на дъното на кладенеца да се скриват съкровищата на църквата”, обясни още проф. Димитров.