Културната дипломация на Атина: От цар Самуил до Партенона

В рамките на няколко дни гръцкият премиер Кириакос Мицотакис очерта подход към културната дипломация, който надхвърля отделните двустранни спорове. На 3 октомври, при предаването на България на останките, идентифицирани като тези на цар Самуил, срещу 48 исторически и църковни предмета, изнесени през 1917 г., той представи договореността като пример за възможностите на дипломатическия диалог. Само три дни по-късно Мицотакис пренесе сходна логика към най-чувствителния за Гърция международен спор – този за скулптурите на Партенона, съхранявани в Британския музей.

Последователността е показателна за по-широка линия в политиката на Атина: вместо да разчита единствено на моралния аргумент за връщане на културни ценности, Гърция все по-видимо търси формули, основани на взаимна полза, културен обмен и политически компромис.

На 6 октомври Мицотакис предложи на Британския музей именно такъв модел. Той го определи като „win-win“ партньорство: Гърция да предоставя за временни изложби значими археологически съкровища, които досега не са напускали страната, а в замяна да бъде намерен път към повторното обединяване на скулптурите на Партенона с останалата част от паметника в Атина.

„Бихме могли да предложим на Британския музей уникално културно партньорство. Бихме могли да предложим на Британския музей достъп до временни изложби на гръцки съкровища, които никога не са напускали страната“, заяви гръцкият премиер.

Така Атина променя рамката на спора. Вместо единствено да настоява Лондон да върне скулптурите, тя предлага конкретен механизъм за договаряне – гръцки културни ценности да бъдат предоставяни на британската музейна система в рамките на партньорство, докато бъде намерено решение за Партенона.

Мицотакис едновременно с това настоява случаят да бъде разглеждан като изключителен. „Предпочитам да използвам термина „обединение“ вместо термина „връщане“, защото бих искал да виждам скулптурите на Партенона като уникален случай. По същество те са част от един паметник, който е бил разчленен“, каза той.

Тази дума е важна. „Връщане“ поставя Партенона в общия дебат за реституцията на културни ценности. „Обединение“ променя рамката: гръцката теза вече не е само за собственост върху отделни артефакти, а за възстановяване на целостта на един паметник.

Само три дни по-рано, на 3 октомври в Солун, Мицотакис беше поставил акцент върху значението на договореността с България. Гръцката страна предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и антропологичен материал от четири саркофага. България от своя страна предаде 48 исторически и църковни предмета, свързани с Митрополията на Серес и Нигрита и с манастирите „Св. Йоан Кръстител“ и „Панагия Ейкосифиниса“.

Предметите са били изнесени през 1917 г. от църковни институции в района на Серес и Нигрита по време на Първата световна война, когато тези земи са били под български контрол и са били с предимно българско население. За България връщането им има самостоятелно историческо и културно значение. За Гърция договореността показва, че спорни въпроси, свързани с културното наследство, могат да бъдат решавани чрез политически диалог и взаимно договаряне.

Връзката с Партенона обаче не бива да се преувеличава. Двата казуса не са идентични и българо-гръцката договореност не представлява юридически прецедент за Британския музей. При Партенона се намесват британското законодателство, статутът на музея и неговата институционална автономия.

Самият Мицотакис посочи една от основните пречки – британската законова рамка, която ограничава възможността Британският музей да се освобождава от определени предмети от своите колекции. Следователно дори при наличие на политическа воля решението би изисквало преодоляване на конкретни юридически препятствия. Именно затова гръцкото предложение е формулирано като културно партньорство, а не просто като искане за едностранно предаване на скулптурите.

В този смисъл значението на българския случай не е, че предлага готово решение за Партенона. По-важното е, че показва как културната дипломация може да превърне спорния въпрос от конфронтация в предмет на договаряне. Това е логиката, която Атина сега се опитва да приложи към много по-сложния си спор с Лондон.

В изказването си на 6 октомври Мицотакис направи и още една крачка, като постави скулптурите на Партенона в контекста на бъдещото сближаване между Великобритания и Европейския съюз.

„Гръцките скулптури на Партенона ще бъдат част от този разговор. Това не е само тема за Гърция, това е тема за Европа“, заяви той.

Така Атина разширява рамката на спора. Партенонът вече не е представян единствено като двустранен въпрос между Гърция и Великобритания, а като част от по-широкия разговор за европейското културно наследство и отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз.

Последователността между 3 и 6 октомври е показателна. Първо е постигната конкретна договореност между две държави за предаване на исторически ценности. След това сходна логика на взаимна полза и културно партньорство е предложена в далеч по-сложния спор с Британския музей.

Това не означава, че Атина вече разполага с готов модел за Партенона. Но българо-гръцката договореност дава на Гърция реален пример в подкрепа на тезата, че културните спорове могат да бъдат решавани не само чрез настояване едната страна да отстъпи, а чрез формулиране на взаимна полза.

За България това е връщане на ценни исторически и църковни предмети. За Гърция – доказателство, че културната дипломация може да произведе конкретен резултат. А за Лондон предложението на Мицотакис е опит същата логика да бъде приложена към един от най-дългите и чувствителни спорове в европейската културна политика.

Въпросът вече не е само дали скулптурите ще бъдат „върнати“. Атина се опитва да промени самия разговор – от спор за притежание към възстановяване на културна цялост и от едностранно искане към дипломатическа сделка. І БГНЕС

-------

Анализът е подготвен от Отдел "Международна информация" в БГНЕС.