Серхий Грабски*

В началото на януари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) съобщи, че Курското направление е станало най-горещата част от фронта. Трябва обаче да сме наясно, че събитията в Курска област в началото на януари 2025 г. не са настъпателна операция.

Такава операция е да превземеш за две седмици територия от хиляда квадратни километра (Силите за отбрана на Украйна показаха какво е  настъпление, през лятото). Освен това в Курска област нямаме толкова сили и средства, които биха позволили провеждането на подобна настъпателна операция. В крайна сметка съотношението на силите и средствата е 1 към 4 или 1 към 6 – не в наша полза. А за настъпателна операция е нужно да е в наша полза.

При сегашните обстоятелства в Курска област на Руската федерация се извършват настъпателни действия с тактически характер (в дълбочина от 2 до 7 километра). Става дума за тактическо напредване на ЗСУ в рамките на концепцията за маневрена отбрана. Тя предвижда контраудари, както и придвижване по територията... Така „връзваме“ войските на противника. Но не става дума за някакво настъпление. 

Ако трябва да се изразим грубо, нашите момчета в Курска област 

обикалят в кръг и създават ефект на постоянен натиск

 Но ако ме питат: "Кога ще вземете Курчатов (града, в който е разположена Курската АЕЦ)?", аз отговарям: "Няма да го вземаме". Можем да се приближим, да "помахаме с ръка" и да се оттеглим.

Нямаме за цел да задържим тази територия. Това е извънредно сложна операция, и в случая с Курска област не можем да си го позволим.

Всъщност е все тая колко квадратни километра контролираме там. Контролираме точно толкова колкото можем. 

Но всичко това ни дава няколко положителни момента.

Един от тях - Курска област разчупва сценариите на политическата игра. Иначе и от Вашингтон да гледате, ще намерите на куково лято точката на картата, наричаща се "зона на военната операция в Курска област".

Още един момент - противникът получи от нас порция 

"свещен ритник в задника"

 Врагът е принуден постоянно да държи в Курска област групировка с до 50 хиляди военни. Представете си ако тези 50 хиляди руски войници се бяха озовали на други части от фронта... Нещо повече, Курск сега действа като магнит: врагът трябва да прехвърля тук допълнителни сили и средства от други участъци на фронта – най-подготвените ударни подразделения на въздушно-десантните войски и морската пехота. По думите на президента на Украйна Володимир Зеленски, загубите на руснаците тук вече са 38 хиляди души. Това са две пълноценни дивизии с оглед на елементите на подсилване. 

Представете си: за половин година изгорихме две дивизии в боевете! Това е успех за нас.

Освен това, Курската операция на Силите за отбрана  на Украйна принуждава руснаците да се откажат от размисли от рода: хайде да изтеглим условната 76-а парашутно-десантна дивизия от това направление и да я хвърлим на друго място (напомням, че по-рано те изтеглиха тази дивизия от Запорожкото направление).

Но когато някой казва, един вид, защо трябваше да започваме курското настъпление, защо не подсилихме наличните си сили на Кураховското или Покровското направление – става дума за 

неразбиране на концепцията за водене на бойни действия

 Там е работата, че на посочените направления противникът ни налага своя подход за водене на военни действия и ние сме принудени да поддържаме съответното ниво на противодействие. Тоест нищо не можем да направим, освен да хвърляме в бой наши подразделения, като постоянно попълваме загубите си.

Затова пък на Курското направление водим маневрена отбрана в концептуалния аспект на стратегическата отбрана. Показахме изключителна ефективност при провеждането на бойни набези, внезапни нападения, нанасяне на удари и изтегляния. Показахме, че можем да постигаме успехи при такива действия.

*Серхий Грабски е военен експерт, полковник от запаса на Въоръжените сили на Украйна.