Не се случва често лидерите на страните от НАТО да се събират на среща на върха в разгара на голяма и продължаваща война в Европа. Подобни идеи предизвикват образи на Чърчил и Рузвелт на боен кораб някъде в Северния Атлантик. И все пак точно такъв е контекстът на срещата на лидерите на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли.

Ключовият въпрос е какво ще кажат и ще направят лидерите на НАТО в отговор на тоталната война на Русия срещу Украйна - но не по причината, която повечето хора си мислят, т.е. да предложат на Украйна повече защита. Вместо това става въпрос за осигуряване на бъдещето на Европа в нейната цялост.

Задача номер едно на НАТО, всъщност единствената му истинска задача, е да гарантира сигурността и отбраната на настоящите си държави членки. НАТО се справя блестящо с тази задача по различни начини: постоянно разполагане на западни сили в балтийските държави, провеждане на мащабни учения, добавяне на стратегическа дълбочина с членството на Финландия и скоро Швеция и увеличаване на разходите за отбрана до минимум 2 % от БВП.

Всички тези политики са добри. Но има един проблем. Ако Украйна не е сигурна, Европа не е сигурна.

Настоящата война на Русия вече принуди почти 6 милиона украински бежанци да се преселят в съседните европейски държави, предизвика огромна инфлация (отчасти заради прекъсването на енергийните доставки), намали световните доставки на храни и корабоплаването в Черно море, предизвика допълнителни икономически сътресения заради политиките на санкции и необходимостта да се подпомага държавният бюджет на Украйна и натовари европейските ресурси за отбрана.

Това са достатъчни щети. Но ако Путин не бъде победен в Украйна, ще стане още по-лошо. В стремежа си да възстанови Руската империя Путин ще обърне поглед към Естония, Латвия, Литва и дори Финландия - все държави членки на ЕС и НАТО, които преди това са били част от Руската империя и които НАТО е длъжен да защитава.

Отделни съюзници от НАТО положиха изключителни усилия, за да осигурят на Украйна обучението и оборудването, от които тя се нуждае, за да отблъсне руската агресия. Това постепенно дава резултат. Войната далеч не е приключила, но е ясно, че Путин няма да успее в стремежа си да ликвидира Украйна и нейното чувство за национална идентичност. Сега Украйна е постоянна част от демократична Европа.

Но какво ще стане в бъдеще? Единственото нещо, което успешно възпира руската агресия в Европа, е НАТО. Там, където държавите са останали извън НАТО, Путин се чувства свободен да подкопава или напада. В светогледа на Путин сивите зони са зелени светлини.

След като оръжията замлъкнат, НАТО ще бъде в свой интерес да направи така, че подобна война никога повече да не се повтори. Да, Украйна ще бъде силна - тежко въоръжена и боеспособна. Но Русия също ще се прегрупира, ще се възстанови и ще се подготви да атакува отново. Една нова война би засегнала отново всички страни от НАТО. Единственият сигурен начин за защита на Европа в бъдеще ще бъде включването на Украйна и други страни, останали в сивите зони на Европа (като Молдова), в Алианса.

Изкушението пред лидерите на Алианса във Вилнюс ще бъде да отложат решението за пореден път (не забравяйте, че първото обещание за членство на Украйна в НАТО беше дадено преди 15 години). Те ще искат да избегнат създаването на впечатление, че войната на Русия срещу Украйна се превръща във война на НАТО срещу Русия.

Въпреки твърдението на президента Байдън в интервю за Си Ен Ен на 9 юли, че Украйна не е готова за членство в Алианса, истината е точно обратната. Украйна е повече от готова; САЩ (и може би още един съюзник) не са готови.

Само повтарянето на стари формули и неясните уверения от миналото няма да са достатъчни, за да се даде сигнал на Путин - и на неговите наследници - че НАТО е решена да гарантира сигурността на Европа в случай на бъдеща агресия.

Лидерите на НАТО трябва да дадат на Путин ясно да разбере, че имат сериозни намерения по отношение на сигурността на Европа. Не само че ще направят всичко необходимо, за да помогнат на Украйна да се защити днес, но и че ще приемат Украйна в НАТО веднага щом това стане практически възможно. И че правят това не само заради Украйна, но и заради себе си. /БГНЕС

*Анализ на Курт Волкер за Центъра за анализ на европейската политика. 

Авторът е водещ експерт в областта на външната политика и политиката за национална сигурност на САЩ. Той е бил специален представител на САЩ за преговорите с Украйна в периода 2017-2019 г. и посланик на САЩ в НАТО в периода 2008-2009 г.