На днешния ден преди 3 години беше извършена агресия срещу Украйна от страна на Русия. Украинският въпрос е актуален както никога до сега. След като Тръмп пое президентската палка, картите на масата където се кроят сферите на влияние се смесват и не е ясно кой ще получи най-слабата.

От сегашна гледна точка Украйна и Европа са губещи. На ЕС му предстои тежък и болезнен процес на еманципация от САЩ, които възнамеряват да премахнат "чадъра" от "старата дама". На Европа ѝ предстои да изгради собствен отбранителен капацитет. Ще са нужни много пари в отбраната - за модернизация на армиите - а това ще бъде за сметка на данъкоплатците. Няма да е лесно, тъй като това ще дойде с цената на съкращения в социалните програми. На Европа ѝ се налага да премине през "болезнен пубертет".

В началото на Втората световна война Чърчил обещава на британците само „кръв, пот и сълзи“. Днес, за да не се стигне до проливане на кърви, ще са нужни много пот и по някоя сълза.

Къде е Македония в тази бъркотия? Вече е пределно ясно, че Мицкоски се отказа от процеса на евроинтеграция с оправданието: "Не приемаме ултиматуми".

Става дума  за вписването на  българите в македонската конституция. Преценил е (или така са му казали), че е конюнктурно да играе на американска карта. От днешните новини:

"Македония е коспонсор на резолюцията на САЩ за Украйна. За сметка на общо европейската резолюция която игнорира.

Нашите праотци са казали:

"Нов бунар копай, но в старият не плюй".

Този текст ще завърша с мисълта на Хенри Кисинджер:

"Да си противник на Америка е опасно, но да си нейн приятел е фатално".

-------

Люпчо Куртелов, общественик и председател на сдружение „Хоризонти“ в град Охрид. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС