Запълването на дупката в бюджета не трябва да става с нови данъци, които задушават икономиката, а с орязването на неефективните разходи. Това изисква държавническа и политическа отговорност, която в момента липсва.

Плащането на еднократен данък се нарича в икономиката социализъм. Това е опит да се изземе частна собственост от компаниите

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики (СИПП) Кузман Илиев.

Той посочи, че през последните години нашата хазна харчи повече от това, което събира като данъци. По тази причина се налага да прибягваме до взимането на дълг. „За съжаление това е зависимост, от която много трудно можеш да се откажеш. Финансовият министър – Росица Велкова, съвсем навреме повдига въпроса, ножът наистина е опрял до кокала и трябва да говорим за проблемите с истинските им имена“, заяви икономистът.

Според него е притеснителна тенденцията на увеличаване на дълга.

„Когато някой види държавният ни дълг казва, че той не е много голям и да погледнем държави като Франция и Испания. Първо – не трябва да се сравняваме с тях и второ – ако си по-слаб икономически, то бързо можеш да стигнеш до проблеми с изплащането на задълженията си. Големият проблем е, че всеки, който дойде на власт раздува разходите, като много голяма част от тях отива за социални разходи. Какво става с приходите обаче – те не се увеличават така и се получава дупка между приходната и разходната част на бюджета, съответно думи като солидарен данък стават много модерни. Аз съм против това – компаниите, които някои определя като средни, да трябва да платят еднократен данък – това в икономиката се нарича социализъм – опит да се изземе частна собственост от компаниите“, подчерта икономистът.

„Предполагам от МФ предлагат този данък, защото искат да запълнят дупката в бюджета, защото ако реализираме всички неща, които са заложени в бюджета и които влязоха в сила в края на 2022 г., то вероятно дупката би изглеждала много стряскаща – 7,8% дефицит, ако има редовен кабинет, който си направи собствени политики, да отиде и на повече. Разбирам желанието да се запълни тази дупка, но не чрез вдигането на данъци, което задушава икономиката, а по отношение на махане на ефективни разходи, които България има много. Това изисква държавническа и политическа отговорност, която в момента липсва, политиците не казват как могат да се решат тези проблеми“, подчерта още Кузман Илиев.

На въпроса кои държавни разходи могат да бъдат спестени в момента, икономистът уточни, че когато се правят много сериозни социални ангажименти е много трудно, дори политически невъзможно те да бъдат орязани.

„Това, което може да се случи е да има някакво замразяване на разходите –да кажем на нивата на предходната година, инфлацията така или иначе ще намали значението на тези разходи и политиците да направят вътрешен анализ, да се видят къде са неефективностите. Има много дублиращи се функции в държавата, така че някои ведомства могат да бъдат ограничени в едно, смятам, че има прекомерно раздута администрация, да се направи анализ кои звена на администрацията работят добре – да им се повишат заплатите, за да имат амбицията да останат там, а други да отпаднат. Трябва да има ясна визия за това, че добавената стойност идва при бизнеса, не може този, който администрира ресурса да е по-мощен от този, който произвежда“, коментира Илиев, след което подчерта, че има и много капиталови разходи, които са раздути.

„Смятам, че в пътищата едни публично-частни партньорства с концесии ще е по-работещ вариант, а не държавата да се бърка и някои финанси да изтичат по нечии джобове. Концесионерите ще бъдат отговорни и ще си изпълняват своите задължения. Големият залог в момента пред България и бюджета е как да не се увеличава дълга и държавата да продължи със своите задължения - да строи пътища, а не да се разрушават – вече има много региони в страната, до които се стига трудно, цялостна инфраструктура. Всички обещават, че когато дойдат ще оправят тези проблеми, а теглят дълг. Това обрича цялата система до поляризиране“, допълни икономистът Кузман Илиев.