КЗК спря и глоби руските фантоми "Такси Максим"

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нареди спиране на дейността на компанията за споделени пътувания "Такси Максим" и глоби дружеството. Фирмата е руският еквивалент на американската Uber, която също беше блокирана в България през 2015 г., след едва година в страната. Спирането на "Такси Максим" идва след пет години работа тук, според сайта на компанията.

КЗК наложи и глоба на "Такси Максим" от 3520 лв., или 8% от приходите на фирмата за 2018 г. Оборотът за миналата година - 44 хил. лв., обаче изглежда нереалистично нисък и разкрива един от проблемите, за които става дума и в решението на КЗК – липсата на отчетност от дружеството и сред шофьорите, които превозват пътници чрез приложението, без да имат таксиметрови апарати. 

Въпреки че се брандира като "Такси Максим", компанията твърди пред КЗК, че не е таксиметрова компания. Фирмата разчита на модела на споделени пътувания, където клиентите могат да си поръчат кола през мобилно приложение. Пред КЗК дружеството е заявило, че "не извършва транспортни или таксиметрови услуги чрез приложението си в София, както и свързване на превозвачи и клиенти през мобилни приложения, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика".

Моделът е почти идентичен с този на Uber, като според сайта на компанията всеки може да превозва пътници, когато поиска, със собствената си кола. КЗК започна проверка на "Такси Максим" в началото на март тази година, но тогава информацията беше оскъдна. Сега в решението си комисията се позовава на сигнали от общо 13 лица, агенции, сдружения и компании, сред които Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", "Национален таксиметров синдикат", "Съюз такси", "ТаксиМи", "Таксистарс" и други, като и тук може да се открие паралел със случая на Uber, която беше спряна именно след натиск от страна на таксиметровото лоби.

В решението си КЗК посочва, че "услугата, предлагана от мобилно приложение, представлява превоз на пътници срещу заплащане с леки автомобили. Автомобилите са без отличителни знаци и без електронен таксиметров апарат с фискална памет, какъвто се изисква съгласно нормативната уредба за превоз на пътници".

Пред "Капитал" руската компания, която е основана през 2003 г., но работи в България от 2014 г., коментира, че ще проучи решението на КЗК и при наличие на разногласия ще обжалва в съда. "Планираме служба "Максим" да продължи работата си в страната", коментират от дружеството.

Подобно на Uber, от "Максим" смятат, че България не се променя заедно с останалия свят по отношение на тенденциите в таксиметровия бранш и на предлага модернизиране на законодателството. Според фирмата информационните услуги на компанията дават възможност да се приемат поръчки за пътуване както от лицензирани таксиметрови шофьори, така и от частни водачи.

"Това са различни ситуации. Лицензираният таксиметров водач може непрекъснато да получава информация за поръчки и да печели от професионалната си дейност. Частният водач може да предостави еднократна услуга на пътник, за да компенсира пътните си разходи", казват още от компанията.