Увеличените държавни разходи в началото на годината са основната причина за влошаването на бюджетното салдо, а трудният разговор за ограничаване на дефицита тепърва предстои. Това коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.

По думите му картината в началото на годината наподобява тази от 2025 г.

През януари държавният бюджет е бил на излишък от около 212 млн. евро, но още през февруари се отчита дефицит от около 600 млн. евро.

Настоящото удължаване изтича на 31 март. Основната причина за тази промяна е сериозният ръст на разходите, най-вече за персонал и издръжка.

„Имаме увеличение на разходите от малко над 20% за първите два месеца на годината. Приходите също растат – с около 13%, но това не е достатъчно, за да догонят разходите“, обясни Богданов.

Според икономиста това означава, че следващият редовен бюджет ще трябва да решава сериозен проблем – как да се овладее дефицитът.

По думите му отсъствието на редовен бюджет не означава, че разходите не растат.

„Тези приказки, че ако няма приет бюджет, разходите няма да се увеличават, са неверни. Ако има приети нормативни актове за увеличение на разходите, те се изплащат“, подчерта той.

Богданов припомни, че през 2023 г. държавата е работила седем месеца с удължителен закон, преди да бъде приет редовният бюджет.

В момента подобен сценарий също е възможен, ако парламентът не успее бързо да излъчи ново мнозинство след изборите, добави той.

„Който се захване да прави бюджет, ще трябва да овладява дефицита и да вкарва ръста на разходите в някаква норма“, посочи икономистът.

Допълнителен риск за бюджета е и забавянето на реформите по Плана за възстановяване.

По думите на Богданов държавата очаква около 2,5 млрд. евро от плана, но към момента:

"Ще трябва доста реформи да се направят. Някои изискват промени в законодателството, други – изцяло нови закони“, каза той.

Според икономиста увеличаването на данъците не е задължително решение.

По думите му първата стъпка трябва да бъде ограничаване на ръста на разходите в публичния сектор.

„Заплатите се увеличиха с инфлацията – стига до тук. Оттук нататък повишения трябва да има само при реформи и по-голяма ефективност“, каза Богданов.

Той даде пример и с текущите разходи на администрацията.

„Миналата година разходите за издръжка в министерствата се увеличиха с около 25% при инфлация 5%. Очевидно има раздуване на разходите“, добави икономистът.

Богданов коментира и ефекта от напрежението в Близкия изток върху икономиката.

По думите му по-високите цени на петрола и газа са негативни за България, тъй като страната е нетен вносител на енергийни ресурси.

„Всеки скок в цените на тези суровини е минус за българската икономика“, каза той.