Според него, ако продължава политиката на високи дефицити при липса на реформи в публичните финанси, ще продължи нарастването на инфлацията и обедняването на населението
Плахи стъпки за намаляване на дупката в хазната и отказ от реформи в публичния сектор - така повечето икономисти виждат представения проектобюджет за 2027 г. на правителството "Радев".
"Посоката, в която се движи камионът е правилна, но много бавно и плахо, с риск от много аварии и катастрофи по пътя". Така коментира пред Нова ТВ икономистът Лъчезар Богданов първия проектобюджет на "Прогресивна България", вземайки повод от сравнението, което вече даде за бюджета Румен Радев. Премиерът сравни заварената ситуация с публичните финанси с камион без спирачки, който лети към пропастта и който новата власт се опитва да спре.
Икономисти и финансисти вече изказаха разочарование, че дефицитът за догодина остава висок - 3.5% на касова основа и 4.2% - на начислена основа (с всички поети ангажименти), а плановете на правителството са да го свали под летвата от 3% чак в края на мандата си през 2029 г.
"Високият дефицит увеличава рисковете, особено когато икономиката се влошава, каквито са прогнозите за догодина", посочи Богданов.
Според него, ако продължава политиката на високи дефицити при липса на реформи в публичните финанси, ще продължи нарастването на инфлацията и обедняването на населението. Икономистът прогнозира, че и след 2029 г. страната ни ще се окаже в процедура по прекомерен дефицит и финансовият министър ще е принуден да иска одобрение от Брюксел за всички бюджетни решения на правителството. "При този ръст на потреблението и кредитирането, бюджетът на България трябваше да е на излишък", смята Богданов.
"Цената на това, че сме в процедура по свръхдефицит, я плащаме на всяка емисия дълг. С всяка емисия лихвите по заемите растат, защото инвеститорите не се интересуват от аргументите на правителството, което и да е то. Трябва максимално бързо да излезем от тази процедура", посочи икономистът Михаил Кръстев. Той прогнозира, че много скоро лихвата по българския дълг да надхвърли 5%, каквато лихва плаща в момента Франция, например.
Правителството смята да поеме догодина 8.6 млрд. евро нови задължения - сума, която надхвърлят съществено размера на планирания дефицит от 4.9 млрд. евро. В същото време разчетите показват, че догодина разходи за лихви по държавния дълг ще достигнат 1.5 млрд. евро и ще продължат да растат следващите години. За сравнение четири години тези разходи са били около 300 млн. евро.
Кръстев предлага правителството да наеме външни експерти, които да направят анализ и план как да се извършват реални реформи в публичната сфера, които да свият бюджетните разходи.
"Не става въпрос само до съкращения на персонал, но и до дълбоки реформи, които да направят публичните услуги по-ефективни и добре работещи, с нова система за възнагражденията на служителите", посочи икономистът. Според него увеличението на възнагражденията в публичния сектор не трябва да изпреварват ръста на заплатите в частния сектор.
Още от Бизнес
Пеканов настоява: Няма плащания в Бюджета, които не може да докажем
По отношение на парите за общините вицепремиерът коментира, че кабинетът не е заявявал, че ще бъдат спрени всички общински проекти и че няма да има пари за тях
Комисия по финансов надзор: Съдът блокира 6 уебсайта у нас
Интернет доставчиците в страната са задължени да прекратят достъпа до тези платформи и техните поддомейни в рамките на 24 часа
Мегасделка за 1 милиард евро: Eurobank купува Fibank и създава най-голямата банка в България
Според официалното съобщение от 18 ноември 2026 година сделката се очаква да приключи през първата половина на 2027 година след получаване на необходимите регулаторни одобрения