„Ние приехме Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, който излезе през 2000 г. на 5-ти май в Държавен вестник, обаче този закон в крайна сметка беше една декларация и към него не се присъединиха бившите комунисти. Те не се разкаяха и не осъдиха извършените престъпления за да свалят колективната отговорност и да бъдат осъдени извършителите. Освен това имаше големи приказки, но всъщност - лицемерно отношение. Нямаше искрено осъждане на извършените престъпления.“, казва Лъчезар Тошев, инициатор и главен двигател на процеса, който доведе през 2006 г. до Резолюция 1481 на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Днес той гостува отново на д-р Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“.

Лъчезар Тошев разказва, че за разлика от Румъния, Унгария и Полша, където беше премахната давността за престъпленията на комунистическия режим и бяха осъдени със знакови процеси много от извършителите, в България това не се случи. Така отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери и за т.нар. Възродителен процес не бяха осъдени.

„Имаше едно ограбване в България, извършено точно от „червени барони“, които извършиха много незаконни дейности - обсебване на обществени средства и т. н., които не получиха справедливо осъждане след това. Имаше кредитни милиони и т.н. Много обществени средства бяха обсебени и попаднаха в частни ръце. Това не беше редно да се случва и нямаше реакция, т.к. структурите на бившата ДС бяха ангажирани с тези неща и те не направиха нищо да ги препятстват. Напротив, повечето от тези извършители са хора, които са имали ангажимент към ДС.“, казва гостът.

Той дава пример с германската независима комисия, чиято задача е била да издири изчезналите пари на комунистическата партия на ГДР. През 2006 г. тя обявява, че са открити 1,6 милиарда от "червените пари". „Ние нямаме такава комисия, която да направи такова проучване за „червените пари“. Това са задгранични дружества, сметки, сейфове със средства, произведения на изкуството, които са много скъпи и т.н. Те върнаха на германския народ една голяма част от тези пари. У нас този въпрос дори не е започнал. Няма справедливост в такъв случай! Ако няма справедливост, тогава къде отива моралът в обществото?“

„И въпреки всичко малко по малко истината си пробива път, не е така както беше преди 30 години примерно. Смятам, че ние, които започнахме тогава тези промени в България, извършихме нашето дело и то беше добро. Постигнахме някакви резултати, които промениха обществото към добро. Сега може да говорим за престъпленията на комунизма, тогава не можеше да говорим за това.“