Европа е изправена пред по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж в условията на руската война в Украйна, заяви днес председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ)

"Наясно сме с основните рискове, предизвикани от войната, и несигурността, която тя създава във всички посоки", заяви Кристин Лагард в речта си по време на конференцията „ЕЦБ и нейните надзорници”, проведена във Франкфурт, Германия.

"Поради тази причина всички наши решения по паричната политика през следващите месеци задължително ще се основават на икономическите последици от войната и ще зависят от данните", добави тя.

Лагард отбеляза, че през последните месеци икономиката на еврозоната вече се е сблъскала с редица предизвикателства, като например икономическото възстановяване от пандемията, по-високите енергийни разходи, ограниченията в предлагането и ценовия натиск.

"Малко вероятно е да се върнем към същата инфлационна динамика, която наблюдавахме преди пандемията. Затова започнахме да коригираме политиката си така, че бъдат изпълнени когато необходимите условия, да можем да предприемем допълнителни стъпки към нормализиране на политиката", каза тя.

Председателят на ЕЦБ отбеляза, че от юни миналата година насам енергията и храните са причина за около две трети от инфлацията, тъй като предлагането не успява да навакса с търсенето след възстановяването на световната икономика.

Тя заяви, че се очаква цените на енергията да останат по-високи за по-дълго време, като от началото на 2022 г. цените на природния газ са се повишили със 73%, а на нефта - с 44%.

"Натискът върху инфлацията на храните вероятно ще се увеличи. На Русия и Украйна се падат близо 30% от световния износ на пшеница, а цените на пшеницата са се повишили с повече от 30% от началото на годината", обясни Лагард.

"Беларус и Русия произвеждат около една трета от световното количество калиев карбонат, който заедно с природния газ е ключова съставка за производството на торове и вече има недостиг от него", добави тя. /БГНЕС