18 Март, 2026

Лагерът Белене: За подменените ценности и липсващата държавност

Лагерът Белене: За подменените ценности и липсващата държавност

"Защо и кой иска да забрави, че в България, по време на тоталитарния комунистически режим има концентрационни лагери?! Защо липсата на елементарна политическа култура и необходимостта от памет за нашето близко историческо минало са чужди на българското общество?" Тези въпроси задава Лиляна Друмева, Председател на „Съюз на репресираните от комунизма – памет“.

"Тези въпроси за сетен път си задавам, когато чета за безумното решение да се реставрира един паметник на комунистическия режим, при това с мотиви, които нямат нищо общо с истината. В същото време бившия концлагер „Белене“ тъне в забрава! Забравата е и в учебниците по история и цивилизация. Никъде, в нито един от новите учебници не е казано в прав текст, че това е изключително важен факт, носител на автентична информация за бъдещите поколения. Същият е случаят с каменната кариера край град Ловеч, където всяка година демократичната общност извършва поклонение пред жертвите на комунизма!

Докога ще търпим това?!

Липсата на конкретни, твърди и изпълнени решения говори, че нашият народ е незрял и не е осмислил комунистическото минало на България, а народ, който не помни миналото си има опасност да го повтори!

Държавата до този момент не е направила нищо за запазването на историческата памет, въпреки решението и Наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата в обекти за културно-историческо наследство. Всички бивши страни от Източния блок много отдавна са решили тези въпроси. Там също има мемориални комплекси и паметници, възможност младите поколения да видят с очите си същността на мракобесния комунистически режим и да положат цвете пред паметта на неговите жертви. Нещо повече, във всяка една от тези страни има „Дом на паметта“, финансиран и подкрепян от държавата.

Възмутени сме от наглостта на бившия министър на културата Атанас Атанасов и решението му да финансира проекта „Бузлуджа“, а „Белене“ и „Ловеч“ отново удобно да бъдат забравени. Остров „ Белене“ е мемориал, който със страховитостта на случилото се там и впечатляващите размери и артефакти – 110 дка, които притежава, трябва най-после да получи полагащото се финансиране и да стане наистина място за поклонение, до което може да стигне всеки българин и гост на България", завършва коментара си Друмева. 

Позицията на председателя на "Съюза на репресираните от комунизма - памет" е по повод на реакцията на Фондация "Истина и памет". Припомняме, че само преди дни Фондация „Истина и памет" разпространи открито писмо до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър Петров по повод блокирането на процедурата по обявяването на бившия комунистически концлагер „Белене“ за недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. В него се настоява да бъде "прекратена институционалната гавра с концентрационния лагер "Белене" и призовава тя незабавно да бъде прекратена".

Сподели:

Коментари (0)

Илюзията „Ермак“: Защо оставката на сивия кардинал не спря турбуленциите във властта в Украйна

Илюзията „Ермак“: Защо оставката на сивия кардинал не спря турбуленциите във властта в Украйна

Константин Скоркин анализира в доклад за проекта Carnegie Politika политическата криза, корупционните скандали и надигащата се политическа конкуренция в Украйна, който Meduza публикува

Кадровият провал на Терзиев и сталинският почин „няма човек - няма проблем“ – къде обаче е проблемът?

Кадровият провал на Терзиев и сталинският почин „няма човек - няма проблем“ – къде обаче е проблемът?

Радикалното решение за кадровия апокалипсис би било самият кмет да подаде оставка, но няма такива намерения, защото се изживява като бъдещето на София

  За „младия“ Крум Зарков, историческото невежество и как лъжите повтаряни безброй пъти се утвърждават като истини

За „младия“ Крум Зарков, историческото невежество и как лъжите повтаряни безброй пъти се утвърждават като истини

Ще излезе, че БКП-БСП живя с измама и с измама ще си отиде, оставяйки мита за гордостта от поколения назад