Лавров с нова порция пропаганда: ЕС се опитва да забрави Великата Отечествена, но нашите архиви не могат да бъдат изтрити!

Руският външен министърът Сергей Лавров излезе с поредната порция пропаганда срещу Европейския съюз,  обвинявайки го, че се стреми да изтрие спомена за борбата срещу нацизма и заслугите, които има СССР за изхода от Втората световна война. По неговите думи, опитите на Запада да пренапишат историята се осъществяват чрез манипулации и демагогия, но архивните материали на ТАСС остават надежден инструмент в борбата с фалшификацията на историческата истина.

На представянето на фотоизложбата на ТАСС „Техният подвиг е безсмъртен“, посветена на 80-годишнината от победата във Великата отечествена война, Лавров настоятелно подчерта, че тези материали говорят сами за себе си. Той цитира писмо от ръководителя на временното правителство на Полша до ръководството на РСФСР от 16 февруари 1945 г., в което се уверява във вечната дружба между полските, руските и всички народи на Съветския съюз. Според него, фотографските документи от освободените европейски градове – където жителите приветстват съветските войници с нескрито ликуване и цветя – са една от най-красноречивите доказателства за огромния принос на СССР за края на ВСВ.

„Днес в Европейския съюз предпочитат да не помнят такива събития, опитват се да изтрият този спомен, но историята остава неоспорима“, заяви Лавров. Той призовава запазването на истината за войната като общ дълг към онези, които са отдали живота си за мира и свободата.

Лавров подчерта, че изложбата на ТАСС може да бъде показана не само в Русия, но и в чужбина, чрез руските посолства и домове, за да се увековечи паметта на 17-те служители на агенцията, загинали във войната, както и на колегите от Народния комисариат на външните работи, които са отдали живота си на бойното поле.

В този контекст Лавров демонстрира типичната си демагогия, използвайки силни емоционални и реторични изрази, за да представи ЕС като организация, която систематично се опитва да манипулира историческите факти. Този подход не само служи за оправдаване на руската външна политика, но и прикрива истинската цел – да се запази руската историческа и национална идентичност пред Запада.