Фил Хоуд, "Гардиън"

От Леонардо ди Каприо до Стивън Сегал - най-големите имена в света на киното някога с удоволствие си хортуваха с руския президент нашественик.

През 2010 г. Владимир Путин изпя песента "Blueberry Hill" на благотворителен концерт за деца в Санкт Петербург, а тълпата от знаменитости - сред които Шарън Стоун, Кевин Костнър, Кърт Ръсел, Голди Хоун, Жерар Депардийо, Венсан Касел и Моника Белучи - ръкопляскаше, сякаш беше в детска градина. Когато политикът изрече първата реплика - "Намерих своята тръпка" - мислите за грузинското нашествие или отравянето на Александър Литвиненко едва ли биха могли да изникнат в нечия глава.

През 2022 г., след безмилостното нападение на Путин над Украйна, присъстващите в онзи ден гости трябва да са се почувствали много наивни, може би дори засрамени - но те не са единствените западни знаменитости, които са били близки с Путин.

Сега, когато големи имена като Анджелина Джоли до Шон Пен и Марк Ръфало изразяват подкрепата си за обсадената Украйна, Холивуд сигурно се срамува от времето, когато публична поява с Путин не беше нещо извън рамките на допустимото. В средата на 60-те години на миналия век той просто беше нахлул в няколко бивши съветски провинции. Русия беше важен нововъзникващ филмов пазар и беше твърдо в списъка на знаменитостите. Така през 2007 г. Жан-Клод Ван Дам с удоволствие можеше да възхвалява мачовските качества на президента по време на ММА събитие в Санкт Петербург, а през 2010 г. Леонардо ди Каприо мъркаше редом до своя котешки приятел по време на среща на върха за опазване на големите котки.

Тогава хегемонията на Путин беше твърдо установена, а вътрешната му машина за развлечения работеше усилено в негова полза. Първи канал - наследник на държавната телевизия РТО от съветската епоха - беше създал "Нощна стража" и "Дневна стража", два амбициозни световни блокбастъра, които придадоха светски блясък на хаотичната посткомунистическа Русия, която Путин беше потушил в началото на 21-ви век.

Но Путин - порицаван за агресиите си в Чечения и Грузия и с подозренията, които витаеха около държавните агенции след убийствата на Литвиненко и Анна Политковская - имаше остра нужда от международна легитимност. Фотосесиите с големи звезди и предполагаемото влизане във ВИП зоната на световните масови забавления помогнаха за нормализирането на неговата разбойническа държава в очите на света.

Или поне така възнамеряваше. Към 2014 г., когато Путин анексира Крим и по това време вече беше очевидно, че няма да предаде лидерството скоро, Холивуд започна да се замисля. Със своето неразгадаемо излъчване, макиавелистки геополитически схеми и честото измиране на критиците му при необичайни убийства, Путин все повече заприличва на карикатурен архизлодей. Неговата агенция за външно военно разузнаване дори се нарича ГРУ, подобно на злодея от "Аз, проклетникът". Но остава една група от филмовия свят, които не се притесняват от нарастващия му статут на парий: не само Депардийо, а и Мики Рурк, Стивън Сегал и режисьорът Оливър Стоун. Всъщност тази група от твърди иконоборци и либертарианци сякаш активно го приветства.

Трима от тях попадат в лагера на полезните идиоти

През 2013 г. Депардийо прие руско гражданство и неговата освежаваща 13% плоска данъчна ставка, след като критикува френското правителство заради плановете му за облагане. В приятелски отношения с Путин, той нарича Русия "велика демокрация" в отворено писмо. По време на латвийски филмов фестивал през 2014 г. Депардийо беше достатъчно зареден с велики чувства, за да обяви Украйна за "част от Русия". В съзвучие с танковете, които преминаха границата през 2022 г., сякаш подигравателно звучат думите му: "Аз съм против тази братоубийствена война. Казвам: Спрете оръжията и преговаряйте".

В унисон с него Рурк не се притеснява от нахлуването на Путин в Крим и го оценява като "истински джентълмен", докато си купува тениска с лика на лидера в московски универсален магазин през 2014 г.

"Срещнах го няколко пъти и той беше много готин и обикновен човек, гледаше ме право в очите", казва той пред Sky News. Лесно е да се предположи, че това е някакъв вид рекламен трик на някогашния побойник, но той изтъкна руската си приятелка като истинската причина: "Всичко е свързано със семейството. Не ми пука за политиката. Това не е моят филм."

Сегал дори не се опитва да играе. Получил руско гражданство през 2016 г., той вече е нарекъл анексирането на Крим от Путин "много разумно" и е похвалил президента като "един от най-великите живи лидери в света". След като отдавнашният му приятел сега окупира останалата част от Украйна, той снижи подкрепата си само с едно стъпало: "Гледам на Русия и Украйна като на едно семейство и наистина вярвам, че има външен субект, който харчи огромни суми пари за пропаганда, за да провокира двете страни да бъдат в конфликт помежду си", каза той пред Fox News.

Случаят на Стоун е по-сложен. Той вече е снимал документални филми за Фидел Кастро и Уго Чавес, така че с оглед на предишната му склонност към революционни фигури, Путин е логичен следващ кандидат. Четиричасовата поредица на режисьора от 2017 г. "Интервюта с Путин" несъмнено „четка“ лидера, но по този начин изважда на показ и целия му безвкусен цинизъм. Тя също така показва моментите на предизвикателство за него: Чечения, руската "демокрация", намесата в изборите.

Не е трудно да се разбере какво е получил Стоун от обсъждането на реалната политика с противника на страната си. По-големият въпрос е - как Путин се е възползвал от това споразумение. Възможно ли е сериалът, в който непрекъснато се настоява за равнопоставеност между американския и руския експанзионизъм, да е бил част от неговата по-широка стратегия за дезинформация? Да хвърли примамващ кокал на симпатизиращите му либерални антиимпериалисти, за да отвлече вниманието им от истинското си начинание през периода: радикализирането на нативистката десница в САЩ и Европа. /БГНЕС