Камило Плачи (с ударение на последната гласна - б.а.) е роден в Специя, градче с около 5000 жители в Южна Италия. Едва 11-годишен губи баща си при трудов инцидент и майка му го изпраща в колеж. Там се запознава със свещеника дон Тонино Бело, който бил изключително запален по волейбола. Той научава Камило и много други момчета да играят на мрежата. Впоследствие Бело става владика и добива голяма популярност покрай благотворителни дейности в помощ на бедните и болните.

Покрай свещеника Плачи се влюбва във волейбола и започва да тренира сериозно. След завършването на колежа играе като краен нападател в отбор от "Б" група и крои планове да продължи в професионалния спорт.

На 18 г. обаче претърпява катастрофа с мотоциклет и получава тежко счупване на крака. Инцидентът слага край на състезателната му кариера, а травмата го измъчва до ден днешен и той периодично прави процедури. Заради възпаление Камило постъпи в "Пирогов" преди последния ни мач от втората олимпийска квалификация в София.

Възпитаникът на дон Тонино Бело записва треньорски курс и след това поема отбор от Специя. През 1985 г. го забелязва известният аржентински треньор Енрике Еделщайн и го кани за асистент в "Удженто". Основен състезател в отбора е легендата ни Митко Тодоров, за когото Плачи казва, че е голям шампион. Тимът триумфира във втора дивизия, а на следващата година в А-1 губи на полуфиналите от "Модена", начело на който е друг аржентинец - Хулио Веласко. От "Удженто" започва същинската треньорска кариера на Камило. В две поредни години е старши треньор на "Калимера", а след това минава през различни италиански отбори и работи с всякакви възрастови групи.

През 2004 г. поема юношите на "Тренто" и след този сезон започват и най-силните му години. Силвано Пранди го кани за свой помощник в "Кунео" и двамата работят общо 7 г., включително в "Модена" и нашия национален отбор. През 2007 г. става помощник на Владимир Алекно в състава на Русия, а "Сборная" стига до бронз на олимпиадата в Пекин.

През последните 4 г. работи неизменно за нашия национален отбор, като беше главен асистент на Пранди, Радостин Стойчев и Найден Найденов.

Камило приема спокойно въпроса защо рядко работи като първи треньор. Отговорът му изглежда напълно логичен: "Просто са ме канили големи треньори и за мен е било чест да работя с тях. Когато такива специалисти те оценяват като най-добрия в тази роля, значи си показал качества", убеден е Плачи. Има и нещо друго, което със сигурност са имали предвид колегите му. Той е лоялен и за разлика от много други в неговата роля не дебне момента да заеме мястото им.

Много хора не разбират защо е отказал офертата на Алекно да се върне в националния на Русия. Това щеше да му донесе повече пари и най-вероятно златен медал от олимпиадата. Камило обаче не съжалява, напротив - нашето представяне на игрите, доказало правотата на избора му.

"Истината е, че се чувствам много свързан с вашия отбор и България въобще. Има много общо между вас и хората от Южна Италия, където съм израстал. Аз съм човек, който вярва в личните отношения и винаги слушам сърцето си. А то ми каза България", отсича тактикът.

Камило е щастлив, че има подкрепата на семейството си, което е ощетено от постоянните му отсъствия. Със съпругата си Лина се запознава, когато е на 19, а 5 г. по-късно се женят. Имат две деца - Луиджи (28 г.) и Роберта (18).

"Лина пое цялата тежест около отглеждането и възпитаването на децата. Никога не е роптаела срещу работата ми, въпреки че през последните пет години не съм почивал повече от един ден заради ангажиментите ми към клубен и национален отбор. Затова и много се зарадвах, когато тримата ме посрещнаха на летището след връщането от олимпиадата", признава треньорът.

Синът му Луиджи е в спецчастите на Италия и е участвал в много военни мисии, включително и в Афганистан.

Камило признава, че не е очаквал синът му да поеме по този път, но уважава решението му. През последните две години обаче треньорът е постоянно под напрежение заради работата на Луиджи. 28-годишният военен изкарва 11 месеца в Афганистан, където загиват много негови колеги. Мачът между България и Германия на световното в Италия се оказва особено тежък за Плачи. Преди началото на срещата в Модена дикторът в залата обявява едноминутно мълчание в памет на четирима войници, убити в Афганистан. Имената на момчетата не са обявени и треньорът ни започва да си мисли най-лошото. След мача се свързва с министъра на външните работи, но той не успява да му даде информация. Чак на следващия ден разбира, че синът му не е сред жертвите. Дъщерята на Камило играе волейбол в отбор от трета италианска дивизия и всяка година идва в България. Тя вече знае доста български думи и се надява баща й да продължи ангажимента си с нашия отбор.