Прибалтийските държави вече не могат да играят ролята си на мост между Русия и Запада. Това коментира латвийският външен министър Едгарс Ринкевич в интервю за британския в. "Гардиън".

Последователните кризи показаха решимостта на Русия да се намесва в западните демокрации или да използва банки в прибалтийските страни за изпиране на мръсни пари, изтъкна Ринкевич след посещение в Лондон, по време на което се срещна с Доминик Грийв, който е ръководител на британския комитет за разузнаване и сигурност.

Комитетът в момента завършва доклад за влиянието на Русия във Великобритания, включително ролята ѝ в прането на пари и дезинформацията, който вероятно ще призове за нови мерки за контрол на потока от мръсни руски пари във Обединеното кралство.

Ринкевич също така се е срещнал с британския външен министър Джереми Хънт, за да обсъдят как да се предотврати превръщането на две предстоящи срещи на върха на НАТО, включително една във Вашингтон през април, в поредни скандали между САЩ и Европа за споделянето на тежестта по отбраната.

Великобритания трябва да бъде домакин на американския президент Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември, а в прибалтийските страни има опасения, че някои ключови европейски страни вече дори не се стремят да харчат 2 процента от БВП за отбрана, цел, която беше поставена на предишната среща на върха на НАТО, проведена във Великобритания през 2014 г.

Имиджът на Латвия като крепост срещу руската държава беше сериозно увреден, след като една най-големите ѝ банки - ABLV, беше обвинена от американските регулатори, че е участвала в системно руско пране на пари и избягване на санкции срещу Северна Корея. В същото време гуверньорът на Латвийската централна банка беше уволнен след корупционен скандал, уволнение, което впоследствие беше отхвърлено от Съда на Европейския съюз.

Ринкевич заяви, че кризата е ускорила по-широкото преосмисляне на ролята, която прибалтийските страни някога са смятали, че могат да играят като посредник между Москва и Запада.

"След като придобихме независимостта си, имахме една много изкушаваща концепция за Латвия и по-широко за прибалтийските страни да са мост между Запада и Изтока. Ние говорим английски и руски и имахме познания за пространството на бившия Съветския съюз, а също така имахме развита банкова система", коментира първият дипломат на Латвия.

"Два сектора бяха откроени - транспортните и финансовите услуги бяха разглеждани като символи на този мост. Но събитията промениха нашето мислене", подчерта той.

Ринкевич отбелязал, че няма никакво съмнение, че мащабът на скандалите и сложността на операциите по пране на пари, са изисквали по-голям надзор над банките в Латвия да бъде предаден на европейска институция с функции срещу прането на пари.

"Постигнахме известен напредък от 2015 г. насам. Хората, които нямат разрешение да пребивават в страната, спадат рязко, но очевидно не са положени достатъчно усилия. Не е само Латвия, това засегна скандала с Danske Bank в Естония, Nordia във Финландия, Swedbank", посочи още латвийският първи дипломат.

"Това не е проблем на една страна. Той има по-дълбоки корени. Ето защо моето правителство казва, че урокът от това е, че трябва да имаме повече европейско законодателство и надзор", допълва той.

Изпирането на пари трябваше да се разглежда като проблем на националната сигурност, посочва още Ринкевич, не само като проблем на корупцията: "Този вид парични потоци може да повлияе на политическия живот, ренометата и вътрешните инвестиции."

Ринкевич също така е приел, че прането на пари е тясно свързано с руската политика, "дали това са хора, водени от близки на руското правителство, или онези, които се опитват да изнесат пари от руското правителство".