Денко Малески, Плусинфо

Новата американска администрация вече цяла година работи по своя дневен ред и няма време да се занимава с лъжите на предишния президент Тръмп.

От новите управляващи се очаква да решават ежедневните проблеми на гражданите. И затова тук е ролята на журналистите, интелектуалците и съдиите, които упорито търсят истината, за която няма давност и е ценна сама по себе си.

До ден-днешен неуморният CNN упорито работи по разкриването на голямата лъжа, че президентските избори в Америка са фалшифицирани. Всеки ден, една година след края на изборите, журналистите разговарят с отговорните лица в отделните избирателни райони, най-често републиканци от партията на Тръмп. Защо това е толкова важно? Защото в тази голяма лъжа вярва почти половината от американските граждани. В дебатите участват политици, съдии и добре образовани журналисти, които анализират фактите пред лицето на обществеността с пълното съзнание за своята важна роля за разкриването на истината. Те знаят, че ако нещата останат недоизказани, Тръмп може да се случи на американците повторно. Затова продължават битката за истината, за да не могат лъжите да застрашат отново тяхната демокрация.

Едно сравнение с Македония.

У нас никой не се замисля над твърдението, че партията на македонските националисти е имала твърди като камък 300 000 гласоподаватели през всички тези години на независимост. Дали някой си задава въпроса защо? Защото никой не си дава труд да разкрие истината на тази част от гласоподавателите. Тези гласоподаватели, които вярват в лъжата за Охрид, Преспа, България и албанския език, са оставени в мрак и на милостта на тяхната партия, която изцежда и последната капка патриотизъм с цел печелене на избори.

По принцип нашите политици се интересуват от истината, само ако тя им помага да дойдат на власт. След това ги очакват същите отговорности, както и в Америка: решаване на ежедневните проблеми на гражданите на Македония. Лъжата, която се разпространява, не интересува вече никого. Никой не се връща към истината. Защо? Защото тя, истината, не е ценност в нашето общество. Хората определено не са готови да се сблъскат с усилията и неприятностите, с които се сблъсква всеки, който се опитва да я намери. Не съществува един просветен елит, който е готов да се бори за истината до нейното пълно признаване, както е на Запад. Да продължи дебата за Охридския, за Преспанския, за Договора с България или за езиковите права на малцинствените общности и да се противопостави на лъжите. Истината, че без лоялността на всички по-големи етнически общности и без равноправие няма македонска държава. Че без Преспа няма НАТО, - нашата скъпоценна гаранция за сигурност. Че без договор с България няма ЕС – нашето бъдеще за просперитет.

Ако обобщим, македонската интелигенция, журналистите и съдиите не са готови да ровят упорито, докато не се докоснат до истината, без значение, колко усилия и време е необходимо и независимо от дневния ред на онези, които са на власт или в опозиция.

Лъжата и истината имат еднакъв статут в Македония. Никой не обяви война на лъжата, защото всичко, което е от политическа полза, бива защитавано на принципа: заедно с приятели и когато лъжат, срещу врагове и когато казват истината.

Именно истината не е ценност сама по себе си, затова са малко онези, които се борят тя да достигне до онази част от гражданите, които упорито вярват на лъжата. Що се отнася до съдбата на този, който все пак отказва да лъже и говори истината, за него все още са в сила думите на Марко Цепенков: Този, който говори истината, рядко остава жив.

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие.

(Източник: БГНЕС)