Дълго време единствената заплаха за единството на Северноатлантическия алианс оставаше путинска Русия, наследницата на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Доналд Тръмп смята Алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава значение на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция „вече не е партньор“ в Средиземно море: тя излага алианса в смъртна опасност.

От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така, в Либия той нарушава оръжейното ембарго, а в Сирия се разправя с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на „Ислямска държава“. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) в северната част на страната пречат на Алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на Ислямска държава и Иран. В Източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха два члена на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се сближи с Русия, след като закупи руските системи за ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на НАТО.

Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите в блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че Съединените щати се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в Алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изпрати делегация от съюзници във военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно изнудва Европа с миграционната криза.

Независимо от това Турция, която дълго време е стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали в сянка на миналата си сила след бруталните чистки в резултат от опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Северноатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и основните ценности.

По думите на един наблюдател от ЕС, в Северноатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче Турция е малко вероятно да напусне НАТО: хартата не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на Алианса или за изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус.


От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин“, казва военен източник, запознат с въпроса. „Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО“. Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват Алианса.

Изборите в САЩ може да са решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Северноатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж в частни разговори, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение.

Focus-news.net