Според онези, които се застъпват за Европейския съюз, той дава на членовете си сила и помага да оцелеят по време на кризи, пише колумнистът на Le Figaro Лоран Хърбъл. Но той отбелязва, че Брекзит и коронавирусът показват, че тези аргументи са далеч от реалността, посочва"Фокус".

Санитарната криза разкри например, че индустрията е напуснала Европа. Така че почти не са останали предприятия, които да произвеждат маски за лице. До 80% от основните съставки за лекарства се произвеждат извън Европа и главно в Азия. Така се оказа, че Китай, откъдето идва коронавирусът, го е обогатил още повече, през 2020 г. се наблюдава експлозивен ръст в износа на медицински стоки.

Авторът на статията вижда това като пряка отговорност на Европейския съюз - той е този, който се занимава с търговските споразумения и предотвратява предоставянето на преференции в европейската търговия. Така преди година французите бяха уверени, че целият свят ще им завижда на медицинската система. Но пандемията показа ужасните последици от съкращаването на разходите за здравеопазване. В резултат на това леглата за пациенти бяха недостатъчни, нямаше достатъчно лекари, а френските медицински сестри, както се оказа, бяха платени с 19% по-малко от средното за ОССЕ. И авторът на статията вижда вината в паневропейските власти: година след година те препоръчват на държавите да намалят държавните разходи и да намалят заплатите, за да повишат своята конкурентоспособност.

ЕС е могъл да помогне на своите държави-членки да се справят по-добре с пандемията и Европейската централна банка предприе редица правилни мерки. Но в същото време все още има проблеми, свързани с „институцията, далеч от всякаква политическа отговорност“. Например, отбелязва авторът на статията, САЩ вече са приели третия план за помощ, въпреки голямата тежест за икономиката си. Така че като цяло размерът на отпуснатите пари за 2020 и 2021 г. ще достигне 5 трилиона долара там. За Европа тази сума едва ли ще бъдеи 300 милиарда евро.

На свой ред Обединеното кралство, на което бяха предсказани много проблеми, напротив, показва, че стратегията му за борба с пандемията е била по-успешна от тази на ЕС. „Оказа се точно обратното, ЕС е толкова бавен и лош в преговорите си, че все повече европейски страни започват да го заобикалят и купуват ваксини от Русия и Китай“. Статистиката показва, че в Европа са поръчани 10% от необходимите ваксини, докато във Великобритания са 35%, а в САЩ - 28%.

Именно ваксината играе основна роля за преодоляване на кризата, отбелязва наблюдателят. Колкото по-защитено е населението от рисковата група, толкова по-активно страната може да премахва ограниченията и да се възстанови от тази криза. И съдейки по стратегията на Брюксел, европейските държави дълго време ще трябва да плащат за „ваксинното фиаско на ЕС“.

„В крайна сметка ЕС ни остави невъоръжени пред здравната криза и не бърза да ни помага“, пише авторът на статията. Според него това не може да отмине, без да остави петно върху имиджа на Съюза. „И въпреки че повечето французи никога не са искали да напуснат еврозоната или ЕС, през последните месеци те изливат вода на мелницата на онези, които биха искали“. В същото време не всички французи подкрепят политиката на ЕС и идеите за Фрекзит намират своите поддръжници именно там. Най-важният аргумент срещу това досега е мисълта, че извън Съюза е по-лошо, отколкото в него. Но сега Брекзит показа, че напускането на ЕС е трудно, но е възможно. Плюс това може дори да е от полза, както показва ваксинацията във Великобритания.

Така се оказва, че ЕС не е защитил Франция от каквато и да е криза, като същевременно е превърнал европейския континент в пазар за продажби на американски мултинационални корпорации и Китай, а САЩ продължават да налагат волята си на европейците. „ЕС е просто допълнителна и неадаптирана бюрократична структура, която ни парализира и разсейва и никога не обслужва нашите интереси“.

Оказва се, че въпреки че много французи смятат идеята за напускане на ЕС за крамола, пандемията е предоставила на привържениците на Фрекзит допълнителни аргументи. И авторът на статията в Le Figaro вижда, че е съвсем реално да се организира кампания, в резултат на която мнозинството от французите въпреки това биха се обявили за пълна и незабавна раздяла с Европейския съюз.