6 Октомври, 2026

Ледник погълна 90% от швейцарско село - Блатен вече го няма

Швейцарското село Блатен бе почти изтрито от картата, след като глетчер се откъсна и предизвика лавина от лед и камъни. Евакуацията спаси животи, но катастрофата разкрива колко уязвими стават Алпите заради климатичните промени и ускореното топене на ледниците.

Швейцарското алпийско село Блатен бе почти напълно унищожено, след като огромна маса от ледника Birch се откъсна и се стовари в долината. Сцената, приличаща на природен кошмар, се превърна в реалност в следобедните часове на 28 май, а местните власти и геолози го определят като едно от най-сериозните бедствия в швейцарските Алпи в последните десетилетия.

Геолозите, наблюдаващи глетчера, още на 19 май предупредиха, че структурата му е нестабилна. В отговор, властите разпоредиха пълна евакуация на 300-те жители на Блатен – мярка, която в ретроспекция вероятно е спасила десетки животи. Въпреки това, при срутването един човек е в неизвестност, а голяма част от инфраструктурата на селото е изцяло разрушена.

Огромна ледена и скална маса се е откъснала от ледника Birch около 15:30 ч. местно време;
Ударната вълна от лед, кал и камъни буквално е помела цели домове;
Дронови кадри показват пълно разрушение на части от селото.

Кметът на Блатен, Матиас Белвалд, заяви пред медиите: „Немислимото се случи. Но Блатен има бъдеще.“ Властите вече са поискали помощ от звеното за бедствия на швейцарската армия, а членове на федералното правителство са пристигнали на мястото.

Швейцарското правителство обеща спешно финансиране, за да се осигури подкрепа на евакуираните. Обмисля се възможността част от жителите да се установят в района, дори и селото да не може да бъде изцяло възстановено.

Случаят в Блатен не е изолиран. Той е пореден резултат от ускореното топене на ледниците в Европа, задвижвано от глобалното затопляне. Според най-новия доклад за състоянието на швейцарските глетчери, всички ледници в страната могат да изчезнат до края на века, ако температурите продължат да се покачват над 1.5°C спрямо прединдустриалните нива.

Според Рафаел Майораз, ръководител на регионалната служба за природни опасности, може да се наложат допълнителни евакуации в близките райони. Стабилността на планинските склонове е поставена под въпрос, а глетчерите се превръщат от природна гордост в реална заплаха.

През 2022 г. глетчерът Мармолада в Италия се срути при температури от 10°C на 3000 м височина, убивайки 11 души.

През 2023 г. в Австрия масивно свлачище, предизвикано от глетчерен разрив, наложи затварянето на алпийски проходи и евакуация на населени места.

Във Франция, районът около Монблан вече се наблюдава с постоянен сателитен контрол поради тревожни признаци на нестабилност.

Блатен се превърна в символ на новата реалност в алпийските региони – реалност, в която глетчерите вече не са вечни, а топенето им е не просто екологична загуба, а екзистенциален риск за цели общности.

Докато климатичната криза напредва, въпросът не е дали, а кога други села ще последват съдбата на Блатен. И дали светът ще реагира навреме, преди Алпите – и животът в тях – да се променят безвъзвратно.

Сподели:
Дикий: Путин има силна мотивация да воюва до победен край: руснаците не прощават поражения на царете си

Дикий: Путин има силна мотивация да воюва до победен край: руснаците не прощават поражения на царете си

"Можеш да организираш геноцид на половината от собствената си страна и след това с голямо почитание да те наричат „Грозни“. Но слабостта никога не е била прощавана, както никога не са били прощавани и загубените войни“, заяви украинският ветеран

Войната явно не е повод за КСНС!  Заседавал  е само пет пъти от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г.

Войната явно не е повод за КСНС! Заседавал е само пет пъти от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г.

Особено значение има чл. 5, според който редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца

 Според руската ТАСС корабите в български води са атакувани от „неизвестни“ дронове – позовава се на Радев

Според руската ТАСС корабите в български води са атакувани от „неизвестни“ дронове – позовава се на Радев

Контролираната от Кремъл агенция не цитира нито един от източниците, според които именно Русия стои зад атаките срещу двата кораба

Коментари (0)