Лек за провинциална глухота

Христо Слави Рачев

Има надежда за победа. Невероятно е, че тя може да произтече от, завистта.
Неизтребимата наша завист към успелия, по-талантливия, кариериста, знаещия езици, по-красивия, към онзи, който е споходен от късмета. В случая към “за-бога-тялото” ни охранено вице. Сега пък станало главнокомандващ, на де що останала армия, флота и хвъркати устройства. Това наше поселение, което вегетира и псовисва из провинцията, вдига три ката къщи за децата, унуците, точно то, напълно неосъзнато се опитва да ги спре, да им сложи прът в краката. От глупост, от продължителна окупационна увреда,

родова и наследствена тъпота

чийто корени потъват някъде във великото преселение на народите. Те пък, децата, изчезват немили-недраги из широкия свят и повече не се вясват. 

Образованите демократи са изкопали пропаст, те не могат да говорят на езика на простолюдието. То е запазен парцел, който обработват левите демагози. Вече няколко поколения след социализма продължават да блестят ярко с липсата на ум. 

Вероятно не е особено интелигентно, но е време за контакт с тази дива провинция. Разкажете им на битовия език, който разбират, слаба прилика с езика на глухонемите, за явните и тайни доходи на тия социалисти, лъжемиротворци, които ронят сълзи за бедните. Никаква изтънчена есеистика няма да ги докосне, нито философски цитати, метафори, алюзии…те не разбират, бе.

Глухи са

Чукчето и наковалнята в средните им уши възпроизвеждат неразбираем шум. 
Но как добре чуват, от горния и долния етаж, чак през плета на съседите, кой е взел пенсия над 1300 евро. Колко милиона струва къщата на синчето, на по неволя президентката и върховен главнокомандващ на пехота, флота и всички хвъркати устройства. Тогава ще ви чуят. Само тогава. Ще ви разберат и ще се рагневят. И отоларингологът ще се чуди, на този специфичен слух.

За този милион българи просветата е безполезна

Загуба на нерви, време, пари. Книгите в читалищата остават недокоснати. 

Може да си пишем и взаимно да се убеждаваме, преубеждаваме и набеждаваме един друг, те дори не знаят за какво пишем, за нашите тревоги, че България вече навлиза в непрогледен безкраен тунел, и от другия край ще се покажем заслепени от ярката светлина,
чак тогава ще различим, че сме обградени

от озъбена военна хунта

Вече ясно се вижда как България сама погубва себе си...отдавна е известно, че подарената демокрация винаги се отхвърля спонтанно. Това ни се случва.

Докато дремем в тунела и подсвиркваме с нос, морето поглъща поредния танкер. Има трима първенци, които нямат право да дремят, нито  да послъгват, че ни са чули, ни видели. На тях в неделя вдигаме наказателен картон с номер четири. Иначе, ако ви допадат лицемерни, властолюбиви жени имате готов избор.

Айде, към последно преброяване на годното население в България. Ставаме ли за европейска държава или ...

Долу временните! Сега ако не загубим, няма да загубим никога!