Само 10% от руснаците изпитват срам за войната на Кремъл срещу Украйна. Това заяви  ръководителят на социологическия център „Левада“ Лев Гудков в интервю за Дойче веле.

 „В Русия пропагандата е засилила имперските представи и те са живи – не от днес, а отдавна“, констатира той.

„Ето например, когато питаме дали бихте дали подкрепата си, ако Путин обяви прекратяване на военните действия, 65% отговарят положително. Но ако питаме за условията – дали подкрепяте връщането на тези области на Украйна и изплащането на компенсации, 70% отговарят отрицателно. Това е реалността на масовото съзнание.
Повечето хора казват, че военните действия в Украйна трябва да се прекратят и да започнат мирни преговори. Но когато питаме – какво трябва да се обсъди на тези преговори, ни се отговаря: Украйна да признае капитулацията си, Русия да запази окупираните територии, да се извърши т.нар. „денацификация“ и украинското ръководство да бъде  сменено, Украйна да се откаже от членството в НАТО и ЕС. Чувство на срам и отговорност за войната изпитват само 10% от населението.“ – посочва Гудков.

„Подкрепата за Путин достигаше 87 процента, сега е спаднала до 80 на сто. Путин на първо място символизира величието на държавата. Освен това хората смятат, че той гарантира сигурността на Русия, защитава я от враждебния Запад, че е наясно с нещата, грижи се за икономиката и за населението. Тази демагогия се възпроизвежда и се приема от населението.
Оттам не следва, че липсва разбиране за корумпираността на режима, дори и за съпричастността на Путин към корупцията. Много хора са сигурни, че той е корумпиран или по-скоро, че допуска корупцията – каквито отговори има много по-често. Накратко – царят е добър, придворните са лоши.“ – казва още събеседникът.

Той има обяснение защо хората вярват на наративите на властта, въпреки че все пак разполагат с алтернативни източници на информация:

„Защото има потребност от запазване на колективната идентичност.  Опозицията постоянно критикува властта и я обвинява в корупция. Това е факт, но това са тривиални знания и никой не би спорил по въпроса. А за разлика от опозицията властта говори за ценностите, за достойнството, за чувството на самоуважение, дори да е лъжливо и основано на митове и демагогия. Това се харесва на хората, защото ги издига в собствените им очи. Угнетените, зависимите и унизените хора имат особено голяма потребност от някакъв позитив. Властта им дава тази възможност.“