Десетилетия наред, дори когато икономическата и политическа сила на Германия се разрастваше, германските лидери, опасяващи се да не обидят съседите, недоверчиви по отношение на нейната сила, устояха да не разпространят влиянието на Берлин на европейската сцена - поне открито.

Но пандемията на коронавируса, по-специално огромната икономическа криза, която е причинила, принуждава Берлин да признае това, което някои европейски мислители казват от години: ЕС няма да оцелее без по-силно германско лидерство.
„Европа се нуждае от нас, точно както ние се нуждаем от Европа“, заяви германският канцлер Ангела Меркел на рядко събиране на депутатите миналата седмица в реч, която имаше за цел да изложи визията й за предстоящото председателство на страната, което започва следващата седмица.

„Точка 10 от дневния ред“ - речта на Меркел, както беше обявена от председателя на парламента Волфганг Шойбъл - започна с познато рецитиране на мрачните фрази за войната и мира и очевидната съдба на ЕС, които са опора на германската политическа реторика.

Скоро стана ясно, че Меркел има по-належащо послание: Докато Европа се бори с коронавируса, който тя определи като „най-голямото предизвикателство“ в историята на ЕС, дойде моментът Германия да предприеме стъпки за излизане от статуквото. Най-важното е, че Меркел даде да се разбере, че подпомагането на Европа е централно за националния интерес на Германия.

„Как Европа ще излезе от тази криза в сравнение с други региони по света, ще определи както бъдещето на европейския просперитет, така и ролята на Европа в света“, каза тя.

С други думи, Германия - страната, която се възползва най-много от общия пазар на Европейския съюз, отворени граници и единна валута - трябва да направи нещо повече от просто да пише щедри чекове и да предостави съвети за строги икономии.
„Ако Германия не покаже лидерство в Европа, няма да има Европа“, казва Джеймс Д. Бинденагел, професор в университета „Райнише Фридрих-Вилхелмс” в Бон и бивш американски посланик, който пише книга за германските роля в света.

Въпреки че схващането, към което Берлин трябва да води, може да звучи незабележимо, дори очевидно, за чужди уши, в света на германската външна политика, то представлява значителна промяна.

След Студената война, обединена Германия, сега удобно сгушена в центъра на Европа, се стреми да поддържа подобие на баланс в отношенията си със САЩ, нейния покровител, останалата част от Европа и Русия, подчертавайки свободната търговия и многостранността. Тя продължи да определя външната си политика в рамките на своята „историческа отговорност“, респективно наследството от Втората световна война, а не твърд национален интерес.

Още преди пандемията тази стратегия изглеждаше все по-несъстоятелна. Изправена пред нефункционален ЕС, воюваща американска администрация, агресивна Русия и възходът на Китай, Германия се бори да формулира нова стратегическа доктрина.
Коронавирусът превърна тези насрещни ветрове в пълен шквал, принуди да се направи преоценка както на германската, така и на европейската стратегия по въпроси, различни от изменението на климата и Китай.

„За първи път германците разбраха, че сме в съвсем различен свят и се опитват да намерят своето място“, каза Иван Кръстев, водещ мислител по европейските въпроси и председател на Центъра за либерални стратегии в София. "Меркел ревизира Меркел."

Паневропейска пандемия

До пандемията най-голямото притеснение на Меркел беше намирането на приемник. Тъй като мандатът й изтича след малко повече от година и няма никакви планове да се кандидатира отново, германският лидер беше предопределен да се оттегли в залеза след 15 години на поста. Въпреки че канцлерът все още е много уважаван, дори пламенните й привърженици признаха, че тя е изчерпала както сила, така и амбиция.
Коронавирусната епидемия я подмлади. За политик с научен опит, който разглежда политиката като интелектуално упражняване за комплексно решаване на проблеми, пандемията представлява крайното предизвикателство. Освен това тя разбра, че пандемията представлява по-спешна екзистенциална заплаха за ЕС в сравнение с други неотдавнашни кризи, твърдят хора, близки до нея.

Ранният успех на Германия в борбата с вируса, особено в сравнение с САЩ или Великобритания, даде на Меркел както политическия капитал, така и увереността да стане по-активна на европейската сцена.

Въпреки това, предишните й намерения в европейската политика показват колко е трудно да се намеси успешно. Курсът на Меркел в кризите побратими, които определиха миналото десетилетие на Европа - дълговата криза в еврозоната и кризата с бежанците през 2015 г., направиха повече, за да разделят Континента, отколкото да го обединят. В Германия тя породи крайно дясната партия "Алтернатива за Германия", която сега е част от политическия пейзаж на страната.

Това, което прави настоящата криза различна, е, че тя засяга всяка страна в Европа. Няма избор за или против коронавируса. Дори някои европейци да са били разочаровани от първоначалния отговор на ЕС, те също научиха, че да го направиш сам, независимо дали в Швеция или Италия, също не е привлекателен вариант.
Държави, които в миналото може би биха се обърнали към САЩ или дори Китай за помощ, са изправени пред изненадващото и неприятно усещане, че грешат. Въпреки че американският тромав отговор на кризата увредиха доверието на Европа към тях, усилията на Китай да омаловажи собствената си роля в разпространението на болестта също задълбочиха недоверието към Пекин.

За повечето европейски страни преодоляването на пандемията, особено на икономическото й въздействие, означава да разчитат на Европа, ако не от чувство за обща цел, то от първа необходимост.
Въпросът е до каква степен останалата част от Европа е готова да подкрепи твърде немското господство, което ЕС бе замислен да смекчи.

Лидер на задната седалка

Германия е най-голямата страна в ЕС по размери и население, да не говорим за нейната икономическа сила. Меркел е без съмнение най-влиятелният лидер в региона. Сега германците заемат ключови постове в Брюксел, най-вече председателството на Комисията.

Готова ли е Европа Берлин да поеме още по-голям контрол? Краткият отговор е, че няма никакъв избор.

Приетата от ЕС мъдрост твърди, че само „франко-германският двигател“ може да задвижва блока напред. В миналото хората зад волана гледаха да говорят френски.

В първите години Западна Германия, благодарна, че изобщо е била поканена на партито, се задоволи да позволи на Париж да заеме централно място. С времето германците постепенно започват да оказват все по-голямо влияние.
Германия обаче не движеше трансформацията на Европа. Всъщност най-голямата стъпка в Европа към интеграция - еврото - беше резултат от германска отстъпка: В замяна на приемането от Франция на обединението на Германия германският канцлер Хелмут Кол се съгласи да отстъпи германската марка.

В сравнение с първите дни на европейския проект Франция сега е отслабнала като сила в политическо и икономическо отношение. За разлика от Германия, където проевропейските основни партии все още са подкрепяни от огромното мнозинство от населението, крайнодясната евроскептична система е непрекъсната заплаха. Доколкото Германия все още се нуждае от Франция, тя трябва да продължи да се изявява.

"Германия се отнася с Франция по начина, по който САЩ се отнасяха към Съветския съюз след падането на Стената", заяви съветник в германското правителство.

През последните години, дори когато германските лидери никога не успяха да наложат значението на европейския идеал за обществото, на практика те третираха ЕС повече като проблем, отколкото като решение.

Когато Германия пое инициативата в миналото, тя направи това повече от собствен интерес, отколкото за доброто на Европа. Вземете източното разширяване на ЕС - германски приоритет, който постави страната в географския център на блока и предостави на промишлеността на страната неограничен достъп до евтина продукция и работна ръка.

Тези страни, включително Полша, Чехия, Словакия и Унгария, сега са агресивно независими, поне политически. По отношение на техните икономики, всички те силно разчитат на Германия. Полша сама, най-голямата икономика в региона, изпраща близо 30 процента от износа си за Германия, най-големия й търговски партньор.

Лесно е да разберем защо Берлин се е задоволил да третира Европа като допълнение. След финансовата криза през 2008-09 г. Германия ефективно се отделя от голяма част от останалата част от региона. Нейната експортно ориентирана икономика бързо се възстанови, водена от търсенето на автомобилите и машините й от Китай, а след това и САЩ. Докато Южна Европа се бореше с дълговата криза, германската икономика се развива напред, генерирайки няколко години фискални излишъци.

По мнение на Берлин, лекът за проблемите на Европа, особено за икономическите, е останалата част от блока да стане по-немска. Изоставащите в Европа, според Меркел, се нуждаят от това „да си напишат домашното“, с ограничаване на правителствените разходи и превръщане на икономиките си в по-конкурентни.

Поглеждайки назад, хората, близки до Меркел, признават, че подходът на Германия е бил погрешен. Докато САЩ, които прилагат амбициозни стимулиращи мерки от началото на финансовата криза, отбелязаха стабилно възстановяване, някои държави в Европа поради мерките за строги икономии претърпяха загубено десетилетие.
Германското приемане на много по-агресивни мерки за борба с настоящата криза, както на вътрешно равнище, така и на равнище ЕС, представлява мълчаливо признание, че политиките от миналото са се провалили.

Това може би е наивно. Докато само фондът няма да спаси Европа, трудно е да се отрече, че Германия, която отхвърля подобни стъпки от десетилетия, е преминала Рубикон.

Независимо от това, би било преувеличено да очакваме, че поемането от Германия на по-солидна лидерска роля ще доведе до вид федерализирана супердържава ЕС, за която се застъпва френският президент Еманюел Макрон.

„Това не е федералистически момент“, каза Кръстев. „Никой не мечтае за Съединени европейски щати, но вие имате много повече желание за сътрудничество, особено в икономическата сфера.“

В света на Меркел лидерството означава преследване на реалистичното, списък, който за председателството включва подобряване на Шенген, преразглеждане на правилата за конкуренция на ЕС, преработване на данъците за финансиране на ЕС и възможността Съветът за сигурност на ЕС да оценява външните заплахи.

Ако успее да покаже на Европа, че Германия може да води, без да доминира, тя ще си осигури и нещо, което й се измъква през последните 15 години: наследство./БГНЕС
..................
Матю Карнитшниг, "Политико"/БГНЕС