Анегрет Крамп-Каренбауер, председател на Християндемократическия съюз на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер направи обръщение, в което изразява своята позиция какво трябва да се случи в Европа, за да може да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен света. В него се долавят идеи, които са своеобразен контрапункт на представите, които лансира френския президент Еманюел Макрон за бъдеща Европа.

Ето пълния текст на обръщението на Анегрет Крамп-Каренбауер:

Френският президент Еманюел Макрон се обърна към гражданите на Европа преди няколко дни. Има спешна нужда от действия. И наистина той е прав, защото сме изправени пред неотложни въпроси: искаме ли бъдещето ни да бъде определяно от стратегическите решения на Китай или Съединените щати, или искаме самите ние да играем активна роля в оформянето на правилата на бъдещото глобално съжителство? Искаме ли да дадем общ отговор на руското правителство, което очевидно желае да черпи силата си от дестабилизацията и отслабването на съседите си? В крайна сметка искаме ли да се подчиним на социалните и политическите идеи на другите, или искаме настъпателно да се застъпим за “европейския начин на живот” – на представителната демокрация, парламентаризма, върховенството на закона, индивидуалните свободи и социалната пазарна икономика едновременно – както у дома, така и по целия свят? Може да има само един отговор на този въпрос: Нашата Европа трябва да стане по-силна.

Историята на Европа досега е един несравним успех. Аз принадлежа на щастливото поколение, което никога не е изживявало война. Дължим това на една Европейска общност, която е усвоила поуките си от миналото и отправя погледа си решително напред. Ние, европейците, живеем в един от най-богатите и най-безопасни региони в света, защото сме решавали конфликтите помежду си на масата за преговори и чрез тесен трансатлантически съюз сме изградили сигурна стена на защита срещу външни заплахи.

Въпреки това много хора гледат към Европа с безпокойство. Не трябва обаче да разбираме погрешно гражданите на Европа. Сега има по-голяма подкрепа за европейската идея от всякога. Това, което ЕС няма в очите на своите граждани, обаче е яснотата, ориентацията и способността да се действа по ключови въпроси на момента. Те чувстват липса на яснота, когато например ЕС има нужда от цяла вечност, преди да успее да стигне до общо разбиране относно събитията във Венецуела. Те чувстват липса на ориентация от страна на ЕС, когато се сблъскват с бъдещето на дигиталната икономика и дигиталния пазар на труда. И те чувстват, че способността на институциите да действат е недостатъчна по отношение на решаването на важни въпроси като миграцията, изменението на климата, тероризма и международните конфликти.

Ето защо предстоящите избори за Европейски парламент не трябва да се съсредоточат върху защитата на несъвършеното статукво на днешния ЕС срещу популистките обвинения. Въпросът дали човек е “за” или “против” Европа не възниква за повечето граждани. Вместо това трябва да дискутираме различни концепции и да променим идеите си. Трябва да се запитаме как ЕС може да подобри капацитета си да предприема действия по ключови въпроси в бъдеще и как ще продължи безпрецедентната си история на успех в променените глобални условия на утрешния ден.

Общ вътрешен пазар за банкови услуги

Първият приоритет е да защитим основите на нашето благосъстояние. На европейския вътрешен пазар също така създаването предхожда преразпределянето. Ние поехме по правилния път, като създадохме Икономическия и валутен съюз и стабилизирахме еврозоната. Ако искаме нашите предприятия в Европа да продължат да се финансират от европейски банки, трябва да създадем Общ вътрешен пазар за банкови услуги. В същото време трябва последователно да заложим на принципа на субсидиарността*, лична отговорност и свързаната с това надеждност. Европейският централизъм, европейският eтатизъм, обединяването на дълговете на отделните държави, европеизацията на социалните системи и минималното заплащане биха били погрешен подход. И все пак трябва да се стремим към сближаване в смисъл на равни условия на живот във и между държавите членки. Ето защо се нуждаем от Европейска стратегия за насърчаване на сближаването, която интелигентно свързва националните и европейските подходи.

Днес имаме нужда от Европейска стратегия по отношение на следните въпроси: кои технологии искаме да използваме, за да защитим климата си и едновременно с това да го управляваме добре? Кои интелигентни системи искаме да използваме, за да нахранят милиарди хора и да запазим цялото Творение? Кои наши научни разработки ще доведат до нови лекарства и терапии, за да победят болестите? Как изглежда нашият отговор за една мобилност, която е едновременно благоприятна за климата и отговаря на индивидуалните потребности?

Съвместните изследвания, разработки и технологии следва да се финансират от бюджета на ЕС за иновации и да носят обозначението „Бъдеще произведено в Европа“. Новата европейска стратегическа възможност за бъдещи технологии не бива да пренебрегва правилата ни за лоялна конкуренция. Тази възможност обаче трябва да постави Европа в позиция да действа конкурентно в световен мащаб, като се има предвид потенциалното нарушаване на конкуренцията от страна на други протекционисти или държавни монополи.

Европа пое отговорно обещание за глобалната защита на климата. Както по отношение на финансовата стабилност, и тук става въпрос за условията на живот на бъдещите поколения. Въпреки това амбициозно поставените европейски цели и гранични стойности не са постигнати. Този път може да бъде извървян само с широко одобрение сред населението и само ако успеем да вземем предвид икономическите и социалните аспекти по такъв начин, че да се запазят заетостта и икономическата сила и да се създадат нови шансове за развитие.

Ето защо ни е необходим Европейски пакт за защита на климата, който ще бъде договорен съвместно между бизнеса, работещите и обществото, с участието на европейски и национални, демократично легитимирани участници.

Да затворим данъчните вратички

Трябва най-накрая да приложим нашите общи усилия, за да сложим край на нарушаването на конкуренцията в Европа чрез избягване на данъци. За тази цел трябва да затворим вратичките в данъчната област в Европа и да въведем цифрово данъчно облагане по модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Само по този начин международните корпорации ще имат също толкова справедлив принос към нашата социална пазарна икономика в Европа, колкото нашите малки и средни предприятия.

Съгласна съм изцяло с Еманюел Макрон: чувството ни за общност и сигурност в Европа се нуждае от сигурни външни граници. Трябва да усъвършенстваме Шенген. За тази цел ние в ЕС се нуждаем от споразумение за безпроблемно управление на границите. Външните граници не могат или не трябва да бъдат защитени само с национални средства, Frontex трябва бързо да стане оперативна гранична полиция. Искане за убежище, статут на бежанец или други основания за влизане трябва да бъдат разглеждани и решавани директно на шенгенската граница. Това изисква регистър за влизане и излизане и разширяване на Шенгенската информационна система, така че властите да могат да използват Единна обща система за данни на национално и европейско равнище.

Европа стои зад хуманитарната си заявка за защита на жертвите на политическо преследване и бежанци от гражданска война. Европейските решения, към които се стремим по отношение на приемането на бежанци и отхвърлянето на икономически мигранти досега, бяха невъзможни за изпълнение. Опитите за чисто национални решения обаче няма да бъдат успешни, без в крайна сметка да се постави под въпрос самото съществуване на Шенген. Затова в бъдеще трябва да реорганизираме общата миграционна политика на ЕС съгласно принципа на скачените съдове. Всяка държава членка трябва да даде своя принос за борбата с причините за миграцията, защитата на своите граници и приемането на мигранти. Колкото повече държавата членка прави в една област, толкова по-малък ще трябва да бъде нейният принос в другите области.

Европейският съюз трябва спешно да подобри способността си да действа в сферата на външната политика и политиката на сигурност. Трябва да останем трансатлантически и в същото време да станем по-европейски. В бъдеще ЕС следва да има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. В същото време трябва да решим общите позиции на външната политика в Европейския съвет за сигурност, включващ Великобритания, и трябва да организираме съгласувани действия по отношение на политиката за сигурност. Между другото Съветът за национална сигурност в Германия за разработването на стратегически насоки, както и за координацията на външната, сигурността, отбраната, развитието и външнотърговската политика също е идея, която трябва да се обмисли.

Германия и Франция вече работят заедно по проекта за бъдещи европейски бойни самолети, а други страни са поканени да участват. Следващата стъпка може да бъде да започнем със символичния проект за изграждане на общ европейски самолетоносач, за да изразим глобалната роля на Европейския съюз като сила, гарантираща сигурност и мир.

В същото време трябва да създадем допълнителна нова перспектива със и за Африка. В интерес на хората там, но и в наш собствен интерес, ние се нуждаем от стратегическо партньорство на равни начала. Но това може и да означава, по-конкретно да не бъде вече табу отварянето на нашия пазар за африканските селскостопански продукти и премахването на нашите обширни регламенти и субсидии в тази област.

Никоя европейска супер държава не може да гарантира ефективна и действена Европа сама. Работата на европейските институции не може да претендира за морално превъзходство над съвместните усилия на националните правителства. Нова Европа не може да бъде създадена без националните държави: те осигуряват демократична легитимност и самоопределяне. Държавите членки формулират и обединяват собствените си интереси на европейско равнище. Това е, което дава на европейците международна тежест. Европа трябва да се съсредоточи върху субсидиарността и индивидуалната отговорност на националните държави и в същото време да бъде в състояние да действа в общ интерес. Ето защо нашата Европа трябва да застане на два равни стълба: междуправителствения метод и общностния метод. Трябва в същото време да вземем и много закъснели решения, за да премахнем анахронизмите. Последните включват концентрацията на Европейския парламент в Брюксел и облагането на доходите на служителите на ЕС.

Много държави членки са изправени пред предизвикателството да поддържат заедно едно общество, което е станало по-разнородно в резултат на имиграцията. Това е особено вярно с оглед на някои течения в исляма, които са несъвместими с нашите идеи за отворено общество. Ето защо един от основните въпроси за бъдещето е дали Европа може да предостави стимули, за да позволи форма на ислям, която да е съвместима с нашите ценности. За тази цел трябва да създадем европейски Nathan Chairs, основани на традицията на просветление и толерантност, в които ние обучаваме собствените си имами и учители в този дух.

След падането на Берлинската стена преди почти трийсет години милиони хора от Централна Европа станаха нови членове на тази общност и други биха искали да се присъединят. По отношение на държавите членки от Централна и Източна Европа трябва да уважаваме техните подходи и техния специфичен принос към общата ни европейска история и култура. И все пак не трябва да има никакво съмнение относно ядрото на ценности и принципи, което не подлежи на преговори.

Европейски начин на живот

Ако сега имаме смелостта да говорим конкретно за изменения на европейските договори, нито „брюкселският елит“, нито „западният елит“, нито така нареченият „проевропейски“ елит трябва да останат в окопите си. Ще спечелим демократична легитимност за нашата нова Европа само ако включим всички.

Не е нужно да се страхуваме от тези дискусии. Привлекателността на нашия “Европейски начин на живот” за целия свят се демонстрира от глобалните туристически нашествия към европейските метрополиси; от усилията за присъединяване и сближаване в съседните ни страни; както и от международни студенти и стартъпи, които искат да бъдат в Европа. Европа е място на копнеж за много хора по света. Дори тези в Русия на Путин желаят да живеят живота си според “Евростандарта”.

Светът се променя и Европа е изправена пред избор. Моят е ясен: Трябва да поправим Европа сега. Нуждаем се от стратегическа сила за нашата промишленост, технологии и иновации, чувство за сигурност за нашите европейски граждани и общи възможности за външна сигурност, за да защитим нашите интереси.

Сега трябва уверено да си вършим работата, а не да се поддаваме на страха, всяван от “популистите”.

* Принципът на субсидиарност е правило на германската конституционна уредба, възприето по-късно в правото на ЕС, според който по-горното ниво на публична власт се намесва, ако по-ниското ниво не може да регулира ефективно проблемите.

(Източник: Терминал 3)