Лидерите на Европейския съюз без Тереза Мей поставиха началото на процеса по разпределение на най-висшите постове в блока, след като председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че на 28 май ще има специална среща по въпроса. Преди края на годината пет ключови поста в ЕС ще останат свободни, включително този на председателя на Европейската комисия, президента на Европейската централна банка и позицията на Туск, отбелязва "Гардиън".

По време на срещата на върха в румънския град Сибиу Туск каза, че иска лидерите да постигнат споразумение за номиниациите през юни, като поясни, че решенията може да се вземат с квалифицирано мнозинство, ако няма единодушие. "Нямам никакви илюзии, че консенсусът ще бъде лесен или възможен. И няма да чакам три месеца", подчерта той. На 28 май, почти веднага след евроизборите, лидерите на ЕС, включително и британският премиер, ще могат да изразят мнението си на специалната среща.

Туск заяви още, че на срещата този месец трябва да бъдат избистрени процедурите за избор на кандидатите и всички свободни длъжности да бъдат запълнени на следващата редовна среща на върха на ЕС в Брюксел през юни. На извънредната среща на 28 май европейските лидери ще анализират и резултатите от изборите за Европейски парламент.

По-рано вчера те обещаха да бъдат единни въпреки всички препятствия. По думите Туск Брекзит не е бил сред обсъжданите теми.

Проведена на Деня на Европа (9 май), срещата бе смятана за демонстрация на единство. Въпреки обещанията обаче разпределението на висшите постове вече предизвиква разделение. В блока има разногласия за начина, по който това да стане, като Европейският парламент предпочита председателят на еврокомисията да бъде водещият кандидат на спечелилата най-много гласове политическа група на изборите. Това вероятно ще бъде лидерът на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. Много лидери обаче не са съгласни да отстъпят контрола върху процеса на парламента. Според европейското законодателство държавните и правителствени ръководители номинират новите председатели, които трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент.

Френският президент Еманюел Макрон за пореден път изрази съпротивата си срещу процедурата с водещия кандидат и каза, че според него тя не е правилният подход, предаде EurActiv. При пристигането си на срещата премиерът на Люксембург Ксавие Бетел каза, че процесът "бе грешка от самото начало" и че не може да функционира правилно без подходящи транснационални листи, възглед, споделян от Макрон. Президентът на Литва Далия Грибаускайте коментира, че тази схема е "малко извън демократичните процедури и договори". Австрийският канцлер Себастиан Курц защитити системата.

Т.нар. Декларация от Сибиу е изпълнена с обещания за солидарност, честност и желание за "развитие на основан на правила международен ред". Тя разкрива и желанието на ЕС да отмести поглед от Брекзит.

EurActiv обаче я определя като неясна и отбелязва, че на лидерите им е отнело само пет минути, за да се съгласят с черновата на текста, включващ всичко – от отбрана и солидарност до върховенство на закона и ролята на ЕС на световната сцена.

"Ще продължим да защитаваме нашия начин на живот, демокрацията и върховенството на закона", се казва в декларацията, заключаваща, че ЕС "заедно ще се заеме със световни въпроси като опазването на околната среда и борбата с климатичните промени".

Декларацията, коментира EurActiv, очертава в широки щрихи върху какво трябва да се фокусира ЕС през следващите години, вместо да предлага реални начини на действие.
Пример за това колко неясни са ангажиментите е фактът, че въпреки сблъсъците на Унгария и Полша с Европейската комисия заради върховенството на закона и критиките срещу Румъния в това отношение и трите страни подписаха декларацията.

(източник: Дневник)