Днес се навършват 148 години от рождението на известния български журналист Йосиф Хербст. Саможертвата на този общественик не трябва да бъде забравяна, още повече днес, когато българската медийна среда е пропита от зависимости, политическа цензура и корпоративни интереси.
Професионалната кариера на Хербст, който е от еврейски произход, започва от редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. По време на априлските събития от 1925 година Йосиф Хербст „безследно изчезва“.
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов, винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.
Фактор
Професионалната кариера на Хербст, който е от еврейски произход, започва от редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. По време на априлските събития от 1925 година Йосиф Хербст „безследно изчезва“.
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов, винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.
Още от От редактора
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции
Преди 114 години ген. Делов присъединява Кърджали към Майка България
В резултат на тази славна победа по време на Балканската война Кърджали и Източните Родопи са освободени от вековното робство и стават част от независимата българска държава