"Ние няма как да излезем от традиционното председателство в Европейския съюз, поради факта, че все пак, като част от Европа и от общоевропейския дневен ред, имаме ясния ангажимент да вървим по европейския дневен ред. И най-вече – онова, което имаме заложено като приоритети. Безспорно е обаче, че за нас като България, по време на председателството има някои специфични, важни теми и приоритети, с които искаме да работим сериозно и с особено внимание". Това заяви пред Дойче Веле министър Лиляна Павлова. 

"Става въпрос за темата за Западните Балкани, европейската перспектива в региона. Искаме ясна и конкретна визия, концепция за това, каква е европейската им перспектива, какви са възможностите за напредък, ясен план за действие, без фалшиви обещания и без фалшиви надежди. Не искаме да даваме фалшиви обещания и надежди, но искаме да им дадем една добра перспектива, да работим по темата „свързаност" и „сигурност" и да допълваме съществуващи инициативи като Берлинския процес. Същевременно трябва да бъдем наясно, че Западните Балкани са неразделна част от Европа и ние искаме да вървим към това приобщаване, към разширяване и свързаност", заяви Павлова.

По думите ѝ, другите приоритети са обобщени от Министерския съвет. „Европа на консенсуса", защото осъзнаваме, че в нелекия момент, в който поемаме Европа и предизвикателствата пред нас, е важно да говорим за консенсус в сферата на сигурността и миграцията, за по-трайни решения и в политиката за убежище, и в политиката по връщане и реадмисия – там, където наистина трябва да търсим едно консенсусно, ако не и компромисно решение. Следваме трите „К": консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Второто, конкурентоспособност – тук говорим за единния дигитален пазар, за това как подкрепяме бизнеса и икономическото развитие. А третото е кохезия. В него влагаме идеята за сближаване от гледна точка на най-важното послание: Каква Европа искаме утре? Тя е такава, каквато ще я изградим. За Европа след 2020 година се надявам да дадем добра основа на дебата за бъдещата многогодишна финансова рамка, която е с по-малко пари, предвид Брекзит. Тоест, как да бъдем по-ефективни с по-малко, как по-ефективно да подкрепим и да продължим традиционните досега политики: кохезионна политика, обща селскостопанска. Да подкрепим новите фондове за сигурност, миграция и отбрана, но не за сметка едни на други, не да ги противопоставяме, не като конкуренция, а като допълняемост между тях", допълни министърът.

"Всички, които ще работят за 1500 души, които ще посрещнем от ЕС, преминаха професионални обучения, включително министрите. Те имат своята готовност да ръководят лично заседанията, българското председателство ще се води на български език, искам да отбележа, за да не сме загубени в превода и за да се чува богатството на официалния език, на българския – и да се работи и да се говори на него. Министрите имат много добра мобилизация. И независимо от тези опити за дискредитиране на част от нашите коалиционни партньори или министри, искам да Ви кажа, че те са много добре подготвени и работят професионално и проевропейски. Познават си досиетата и още отсега участват активно в заседанията на съветите на министрите – както формалните, така и неформалните – за да можем да навлизаме предварително в специфичните, в проблемните теми и области, където отсега знаем, че по тях решения няма да се вземат в рамките на естонското председателство. И ние трябва да поемем, така че отсега работим по тези досиета – както отделните министри, така и председателите на работни групи", каза още Лиляна Павлова.