„България, празнувайки десет години от своето членство в ЕС, поемайки председателството в един не лек, критичен момент за ЕС, ще има възможност да участва във формирането на политиките за бъдещето на Европа и Балканите. На Европа ѝ е нужно да бъде единна, обединена, да опитаме да направим всичко възможно да обърнем тенденцията на евроскептицизма. 

Това каза министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова на конференция по повод навършването на 10 години от присъединяването на България към ЕС и предстоящото председателство на Съвета на ЕС, предава „Фокус".

„Избрахме девиза „Съединението прави силата" - дава много силна заявка. 140 години по-късно за България е валидно повече от всякога, валидно е и за Европа", обясни Павлова.

Тя подчерта, че за 10 години след членството ни в ЕС България много се променила, постигнали сме много, подобрили сме макроикономическите си показатели и инфраструктурата. Като важна и първостепенна задача Павлова посочва  възможността младите хора да живеят свободно в Европа, да се учат, но да се върнат в България.

„На 13 септември предстои председателят на ЕК да направи важна заявка, която заедно със всички наши партньори да реализираме на практика. Това е посланието за бъдещето на Европа", каза още Павлова и обясни какво е необходимо, за да бъде успешно българското председателство.

„Най-важното, за да бъде успешно Председателството е да успеем да бъдем балансирани, неутрални, когато председателстваме, не за сметка на това да не защитаваме българските приоритети. Да бъдем балансьор - този, който ще търси баланса и консенсуса.

Имаме амбициозната цел да проведем среща на върха през май месец с основна заявка- европейската перспектива за Балканите", заяви министърът.

„Нямаме намерение или очаквания, трябва да сме много внимателни, не можем да си позволим да даваме фалшиви очаквания на гражданите на Балканите", уточни Лиляна Павлова.

По думите ѝ страната ни може да даде реалистичен план, който страните от Западните Балкани да изпълнят, за да вървят по пътя към членството в ЕС.

„Приоритет №1 към Западните Балкани е свързаността - въздушна, енергийна, пътна, железопътна, дигитална. Тя може да бъде усетена от всеки един гражданин", посочи министърът и допълни, че другите два важни приоритета са сигурността и перспективата за разширяването на ЕС към Западните Балкани.

Относно програмата за председателството Павлова обясни, че се очаква да бъде приета през декември, месец преди България да застане начело на Съвета на ЕС.

„Окончателен вариант на Националната програма за българското председателство очакваме да бъде приет в началото на декември. От септември до ноември предстои да проведем редица обществени обсъждания в Народното събрание и с неправителствени организации, за да можем в края на ноември да обобщим резултатите и да направим завършена версия на Националната ни програма", обясни тя.

„Премиерът Бойко Борисов създаде Висш консултативен политически съвет с подкрепата на европейски политици, с които да работим за налагането на приоритетите ни и те да бъдат посланици на българското председателство", посочи Лиляна Павлова и допълни, че сред членовете на борда са Симеон Сакскобурготски и Росен Плевнелиев.

„През октомври ще бъде първата среща на този борд", коментира тя.

Министърът посочи, че откриването на Българското председателство ще бъде на 4 януари в Народния театър „Иван Вазов".