Илиана Славова

Той се превърна в герой със знаменателните си думи „Нямам нужда от транспорт, а от оръжие“. Неговата решимост да умре, но не и да се предаде пред нахлуващото от Русия зло, стана залог за бъдещето на световния ред. Той е лидерът на света. И абсолютната мярка за достойнство в съвременната политика. Президентът на Украйна Володимир Зеленски. 

В социалните мрежи го нарекоха Вселенски – така мнозина българи видяха 

мащабите на неговата личност

Идвайки у нас той постави върху България знака на достойнството, след като доста наши политици ни накараха да се срамуваме заради кремълоугодното им поведение. 

"Благодарни сме на България за това, че сте от светлата страна на историята.“ – каза Зеленски. Многократно благодари.

Чувството, че най-после постъпваме правилно е много удовлетворяващо, но тази благодарност ще трябва тепърва да я заслужим. Засега сме направили само крачка в светлата страна. Допреди месец пребивавахме в зоната на здрача – уж против руската агресия, но 

наведени пред Кремъл

И сигурно нямаше да си струва да дълбаем в това, ако адептите на здрача не продължаваха да шестват безпардонно на политическата ни сцена. И полезните им идиоти. 
В случая „Възраждане“ и БСП нямаха възможност да нанесат драматични щети, но какво да кажем за срещата на Радев със Зеленски? С дебелашка упоритост лицето от „Дондуков“ 2 процеждаше през зъби опорните точки на Кремъл: за мир (чрез унищожаване на украинците), НЕдаване на оръжие (да не пречим на Путин да прегази суверенна държава), дипломация (да попречим на украинската армия да деокупира собствената си страна)… Зеленски отговори с толкова класа и мъдрост, че Радев изглеждаше жалък дори в собствените си очи. Толкова жалък, че загуби и малкото дар слово, който има. Неловкото мълчание беше нарушено от украинския президент: „Мога да продължа!“ Моралното величие на Лидера се срещна с тоталната нищета на кремълския лакей. Когато до личност като Зеленски застане достоен човек, достойнството му става още по-видимо. Малодушният изглежда съвсем несъстоятелен. 

Нали сме наясно, че при погрешна стъпка и (не дай Боже) ново радево правителство се връщаме където бяхме? Дано след вчерашния ден участниците в управленската „сглобка“ да си дават сметка колко е насъщно за държавата да бъде управлявана от редовен кабинет. Дано! Че поведението на някои от замесените породи съмнения за политическата им зрялост.  

Разбират ли каква отговорност е да посрещнат Володимир Зеленски, когото светът приема с огромен респект? Дават ли си сметка, че да застанат до него е голяма чест, изискваща известна сдържаност,  чувство за мярка? Това, че президентът на Украйна се държи сърдечно и не демонстрира превъзходство е само още една причина за почтително отношение към него. Вместо това из Фейсбук плъзнаха ненужно фамилиарни селфита със Зеленски. Все едно не става дума за политици и обществени фигури, а за шестокласници с отчаяна нужда да се изфукат пред съучениците с чужд авторитет, та да изглеждат готини.  И това от

 хора, с чието съдействие или бездействие Радев получи втори мандат,

някои дори открито го лансираха – човека, с когото часове по-рано Зеленски влезе в битка на ценности. Единият дори си позволи да нарече украинския президент „моят приятел Зеленски“. Отгоре на всичко сътвориха токсична коалиция с БСП, благодарение на която на Украйна беше отказана военна помощ. Това не е просто инфантилност, лицемерие е. 

Ако демонстрацията на близост, макар и неуместна, беше плод на осмислена съпричастност, би било редно да видим и публично признание от същите хора за ролята на Украйна – както украинският президент благодари многократно на България. Днес Украйна защитава с кръвта си общата ни свобода, спирайки агресора. Нима това не заслужава да бъде казано? Слава Богу, поне Мария Габриел изрази благодарност и през цялото време намираше точния тон. А иначе още много имаме да учим, налага се да го правим бързо и в движение. 

Помните ли как в Европейския парламент Зеленски завърши речта си със „Слава Украине“, а депутатите отговориха в хор „Героям слава“? И изобщо по света го посрещат с подобна отзивчивост, тя е част от солидарността с Украйна. Щеше да е хубаво и у нас да е така. Защото на първо място е важно за самите нас. За да знаем, че политическата ни класа усеща пулса на света, разбира мястото ни в него и е готова да носи своята отговорност пред бъдещето.