Литва планира изграждането на нов военен тренировъчен полигон, съобщи Дейвидас Матулионис, съветник на президента на страната Гитанас Нуседа, пише информационният портал „Делфи“, цитиран от БТА.  

„Взето е решение за създаване на тренировъчен полигон с размерите на бригада при село Капчиамиестис в община Лаздияй“, заяви Матулионис пред репортери, допълвайки, че мястото е избрано като „най-подходящото“ от военна гледна точка.

Той отбеляза, че районът се намира при Сувалкския коридор - стратегически важен сухопътен участък с дължина около 100 км, разположен на границата между Полша и Литва - коридор, на който Литва, Полша и НАТО ще обърнат специално внимание.

Същевременно Държавният съвет по отбрана реши да удвои размера на учебния полигон „Таураге“ в съседната община Юрбаркас. Според съветника, плановете отразяват създаването на национална армейска дивизия, нарастващото присъствие на съюзническите войски, нарастващия брой наборници и резервисти, както и придобиването на ново военно оборудване.  

Литва все още не е обявила кога ще започне или се очаква да приключи строителната дейност при Капчиамиестис. Първоначалните оценки сочат, че строителството ще отнеме четири години, съобщи „Балтик Таймс“, като съоръженията ще бъдат напълно функциониращи до 2030 г.

Новината за полигоните привлече вниманието на официалния вестник на Въоръжените сили на САЩ – „Старс енд Страйпс“. Изданието отбелязва, че Сувалкският коридор – ивицата земя, която разделя руския Калининградски анклав от съюзничката на Кремъл Беларус, се приема за едно от стратегически най-чувствителните места в Европа. Западни военни представители отдавна предупреждават, че при евентуален конфликт Москва би могла да се опита да свърже Калининград с Беларус, откъсвайки балтийските държави от основните сили на НАТО. Това е и причината части на Сухопътните войски на САЩ да провеждат ротации в Литва от пролетта на 2014 година.

Дейвидас Шлекис, доцент във Вилнюския университет, заяви, че изграждането на база близо до Сувалкския коридор е логично за Литва. „Нека разгледаме съществуващите тренировъчни зони в южна Литва – тази при Пабраде е на границата с Беларус, тази при Руднинкай също в граничния регион. Добавянето на още една на юг би ни дало мрежа от тренировъчни зони, разпръснати по граничния регион, използвани за учения в мирно време и за формиране на отбранителен периметър във военно.“ - допълни той.

Разширяването на старите полигони и създаването на нови, съвпада с линията, очертана от наскоро приетия държавен бюджет за 2026 г., който включва безпрецедентно голям дял за национална отбрана в размер на 5,38% от брутния вътрешен продукт - най-високото ниво в историята на страната, съобщи на страницата си в интернет Министерството на финансите във Вилнюс. Според ведомството този исторически ангажимент за отбрана отразява реакцията на Литва спрямо нестабилната геополитическа среда и нейната непоколебима отдаденост на националната и регионалната сигурност.

„Като отдели 5,38% от БВП за отбрана, Литва демонстрира непоколебим ангажимент за защита на своя суверенитет и принос към колективната сигурност в рамките на НАТО“, подчерта министърът на финансите Криступас Вайтиекунас в изявление.

Финансирането за отбрана ще възлиза на 5,38% от БВП през 2026 г. или 4,79 милиарда евро. През тази година разходите за отбрана възлизат на 3% от БВП. Допълнително се планира разходите за отбрана да бъдат увеличени до 6% от БВП до 2030 година.

„5,38% от БВП е наистина сериозно предизвикателство за малка страна като Литва. Това предизвикателство обаче вече е дало положителни резултати. Американското военно присъствие се намалява другаде, но Литва не е изложена на риск. Споменавани сме от нашите стратегически партньори в положителен контекст.“ - посочи литовският премиер Инга Ругиниене, цитирана от радио „Франс ентернасионал“.

„Всички ние наистина искаме да защитим родината. За отбраната ѝ бяха отпуснати 5,38 процента.  Да, уж нямаше достатъчно пари, но дали тези, които седят толкова дълго в тази зала и са приели повече от един бюджет, винаги са имали достатъчно?“ - коментира Алгирдас Сисас, депутат от управляващата Социалдемократическа партия по време на обсъжданията на бюджет.

На свой ред министърът на отбраната Робертас Каунас заяви, че високите разходи отразяват категоричния ангажимент на Литва към колективната обрана в НАТО.

„През следващата година Литва ще стане водещата страна в НАТО по отношение на инвестициите в отбраната като дял от БВП“, увери той, като допълни, че средствата ще ускорят военната модернизация и ще засилят бойната готовност пред нововъзникващите заплахи. 

Според Министерството на отбраната 60% от средствата ще се използват за модернизиране и разширяване на Въоръжените сили на Литва.  Около 1,7 млрд. евро са предвидени за покупка на оръжие и екипировка. Приблизително 375 млн. евро ще бъдат отпуснати за верижни бойни машини на пехотата, приблизително 350 млн. за танкове, приблизително 100 млн. евро за 155-милиметрови гаубици „Цезар“ и приблизително 70 млн. евро за реактивни системи за залпов огън ХАЙМАРС. Планирани са средства и за придобиване на противотанкови ракети „Спайк“ и „Джавелин“, както и на други оръжейни системи. Ще бъде обърнато особено внимание на средствата за противовъздушната отбрана. Приблизително 100 млн. евро са планирани за системи за противовъздушна отбрана със среден обсег НАСАМС и приблизително 60 млн. евро за мобилни системи за ПВО с малък обсег. Близо 145 млн. евро ще бъдат отпуснати за изпълнение на решението на Държавния съвет по отбрана за интегрирана ПВО срещу дронове. През 2026 г. ще бъдат отпуснати средства за придобиване на безпилотни летателни апарати, системи за борба с дронове и артилерийски радари. Планирани са инвестиции и за подобряване на възможностите за водене на радиоелектронна война, на веригите за доставки, медицинската поддръжка и сътрудничеството със съюзниците, бреговата охрана, медицинския транспорт и мерките за защита на пристанищата.