Наноспагетите са невидими за човешко око и са дори по-малки от някои дължини на светлинните вълни
Интересно откритие напавиха учени от Лондонския университетски колеж. Химици са успели да създадат най-тънките спагети. И макар на пръв поглед постижението да звучи по-скоро кулинарно, в световен мащаб то би имало голямо значение за медицината. Това пише в своя статия сайтът Engadget.
Разработката е направена от Беатрис Бритън от Лондонския университетски колеж. Тя е получила материал с диаметър 2 см - видим за човешко око, но индивидуалните изграждащи го нишки са твърде тънки, за да бъдат уловени от обикновен фотоапарат или микроскоп. Широчината им е измерена със сканиращ електронен микроскоп, уточнява публикация на сайта на университета.
Спагетите се приготвят от нишестени нанофибри. Имат дебелина едва 372 нанометра, което ги прави 200 пъти по тънки от човешки косъм. Наноспагетите са невидими за човешко око и са дори по-малки от някои дължини на светлинните вълни.
Нановлакната са от нишесте, което се произвежда от повечето зелени растения за съхраняване на излишната глюкоза. Те са особено подходящи като превръзки за подпомагане на зарастването на рани. Такива превръзки са много порести и дават възможност на тъканите да дишат. Освен това позволява да преминава вода и влага, като в същото време спират бактериите. Нанофибрите могат да служат и за скеле за костна регенерация и за доставяне на лекарства. Съществуващата технология обаче използва нишесте, извлечено от растителни клетки и пречистено, а този процес изисква много енергия и вода.
Изследователите казват, че по-щадящ за околната среда метод е да извличат нановлакна директно от богата на нишесте съставка като брашното, което е основата за макаронените изделия.
Тяхната версия на нановлакната е създадена чрез процес, наречен електроспининг. При него електрически заряд изтегля смес от брашно и течност през изключително малки метални отвори в нишки с ширина само нанометри. Екструдирането през матрица е буквално същият начин, по който се правят обикновените спагети, само че в много по-малък мащаб.
Предстои още много работа, преди продуктът да се появи в лекарския кабинет, но това е стъпка към по-устойчиви нишестени нановлакна.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации