Петър Чолаков, Дойче веле

Искането на българската прокуратура Европейският парламент (ЕП) да свали имунитета на Елена Йончева претърпя крах. То бе отхвърлено от мнозинството от евродепутатите: 418 от 693-ма приеха заключението на докладчика по казуса Жил Льобретон, според когото българската прокуратура е преследвала политически цели срещу Йончева. Процедурата срещу нея бе инициирана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, а неговият наследник на поста Иван Гешев фактически я продължи. Решението на ЕП по казуса „Йончева” показва, че според него българската прокуратура е употребена за политическа поръчка. Това решение е публично унижение за Гешев и Цацаров.

В мотивите си Льобретон изтъква работата на Йончева като разследваща журналистка, в която тя изобличава корупцията по високите етажи при управлението на ГЕРБ, както и факта, че процедурата срещу нея всъщност е стартирана от депутати, които са нейни политически опоненти. Докладчикът цитира и известния запис, в който глас, приличащ поразително на този на бившия премиер Борисов, нарежда МВР да започне проверки срещу семейството на Йончева – явно подразнен от журналистическата ѝ дейност.

Липсват юридически основания

Както се вижда от гласуването в ЕП, за мнозинството евродепутати искането на прокуратурата за свалянето на имунитета на Йончева няма юридически основания, а е димна завеса (fumus persecutionis), зад която се крие опит да се попречи на политическата ѝ дейност.

Критиците на Цацаров и Гешев в България повтарят отдавна, че действията им са пристрастни и политически мотивирани, че поведението им е не само морално укоримо, а и непрофесионално. С процедурата срещу Йончева Цацаров и Гешев фактически се саморазобличиха.

Фиаското на Гешев по случая „Йончева” дава още едно, при това силно, основание в полза на искането за предсрочното прекратяване на мандата му. Решението на ЕП нанася тежък удар върху опитите на Гешев да се задържи начело на държавното обвинение – в момент, когато новите управляващи категорично показаха, че нямат никакво доверие в него. 

Лошите новини от чужбина за Главния обаче не спират дотук. Според справката на испанските власти по „Барселонагейт”– (разследване, което не е прекратено в Испания, а само прехвърлено на българската прокуратура, б.ред.) – има доказателства, че в аферата са били изпрани повече от 5 млн. евро. Предполага се, че средствата са свързани с недекларирани „доходи” на висши български политици, включително на министър-председателя Борисов. Този документ засилва съмненията, че Гешев и подчинените му са поставили във „фризера” барселонската афера, за да не „тревожат” бившия премиер. Реакцията на прокуратурата на доклада е многозначителна, но не и изненадваща: тя реши да играе етюда „изгубена в превода”.

Циклоп "на повикване"

Санкциите „Магнитски” срещу Пеевски и Желязков, казусът „Йончева”, изпращането на „Барселонагейт” в „трета глуха” и др. ни казват едно и също: някой в чужбина трябва да върши работата на българската прокуратура. Оставаме с впечатлението, че главата на държавното обвинение у нас е циклоп „на повикване”, държан със златна верига от силните на деня – той проглежда само за това, което интересува политическите му поръчители. 

Оставката на Цацаров като шеф на КПКОНПИ е факт, но г-н Гешев прави всичко възможно да се задържи на поста си, въпреки призивите на министър-председателя Петков и правосъдната министърка Йорданова. В светлината на новините от чужбина, които още повече дискредитират г-н Гешев, краткото му бъдеще начело на прокуратурата изглежда предопределено.