Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се оплака, че главният съдебен инспектор Теодора Точкова нарушава правата му по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това става ясно от поредното прессъобщение от кабинета на председателя на ВКС, с което той уведомява обществеността за това, че Точкова отказва да му даде всички данни и материали по проверките, извършени от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу него, съобщава "Правен свят".

Въпреки спорния обществен интерес на информацията, Панов все пак съобщава, че не се е отказал от „битката“ да получи исканата информация, като този път е сезирал Административен съд – София-град с жалба срещу Решение № 2/10.02.2021 г. на главния инспектор, постановено по неговото искане за предоставяне на копие от цялата документация по проверките. Главният инспектор отказва достъп, като предоставя извлечения от протоколи относно прекратяването на проверките. Решението е мотивирано с наличие на ограничение поради това, че проверката е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение; изрично несъгласие на засегнати трети лица; наличие на служебна тайна за част от исканата информация.

Панов обаче настоява, че решението е в противоречие с материалния закон, постановено е при съществено нарушение на административнопроцедурните правила и е в отклонение от целта на закона. В жалбата си председателят на ВКС напомня, че правото на достъп до обществена информация е гарантирано с чл. 41 от Конституцията. Според Конституционния съд това право се отнася към евентуалните му ограничения като принцип към изключения (Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г.), а при налагане на ограничения законът следва да се прилага стеснително и само с цел защитата на конкуриращо право или интерес.

Цитирано е решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което е прието, че свободният достъп до съхранявана от държавните органи информация е в обхвата на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в случаите, в които тази информация е свързана или може да бъде от значение за обществения дебат (дело Magyar Helsinki Bizottság v. Hungary). Председателят на ВКС пише още, че съгласно чл. 8 от ЕКПЧ всеки има право на зачитане на личния живот, което включва защита на личните данни, както и достъп на всеки до съхранявани от други субекти отнасящи се до него данни. Той пише и, че според чл. 15 от Общия регламент за защита на данните (GDPR) всеки има право на копия от обработваните негови лични данни. Според Панов, Точкова неправилно е приела, че не е налице надделяващ обществен интерес.

В жалбата си още Панов прокарва и добре познатата конспирация, че заради позицията му в подкрепа на „реформиране на съдебната система и отстояване на нейната независимост“, той бил „атакуван по всевъзможни начини, включително чрез използване на законови процедури за иницииране на действия по репресия (проверки, ревизии, административнонаказателни производства) от страна на различни органи на власт“.

Така именно и председателят на ВКС обосновава наличието на обществен интерес да се знае какви данни са били събрани, евентуално уличаващи председателя на ВКС в извършване на нарушения. „Твърди се, че такива са съществували и впоследствие са били опровергани, след като проверките са прекратени. Този интерес е надделяващ над интереса от защитата на тази информация с оглед и приложение на принципа за пълнота на получената обществена информация, заложен в чл. 6, т. 1 от ЗДОИ“, пише председателят на ВКС.

И допълва: „Не е налице основание да бъде отказан достъп до информацията поради засегнати интереси на трети лица. Това ограничение също подлежи на преценка за надделяващ обществен интерес. Част от засегнатите трети лица са дали съгласие да бъде предоставена информацията или не са изразили изрично несъгласие. Според ЗДОИ при несъгласие на засегнатите лица информацията следва да бъде предоставена в обем и по начин, който не разкрива отнасящата се до тях информация. Публичните институции не са свободни да преценят дали да предоставят или не частичен достъп при наличието на обективна възможност за това. В случая дори не са изложени мотиви защо не може да бъде предоставен частичен достъп“.

В жалбата пише още, че достъпът до информацията е от значение и за реализиране на евентуални права, свързани с правото на информационно самоопределение, т. е. правото на всеки да знае каква информация е събирана за него. Това основно човешко право (а не личен частен интерес, както е окачествено в решението на ИВСС) е винаги от обществен интерес да бъде упражнено ефективно (Решение № 1456/2018 г. по адм. д. № 9586/2016 г. на ВАС).

„В решението въобще не е отчетено тълкуването и прилагането на закона, прието в относимата съдебна практика, в която е формирано разбиране за наличието на свободен достъп до информация от вида на поисканата, особено в случаите на надделяващ обществен интерес (решения № 4827/2018 г. по адм. д. № 2521/2018 г. и № 3941/2020 г. по адм. д. № 12933/ 2019 г. на АССГ). Това тълкуване нито е обсъдено в мотивите на главния инспектор, нито е прието и следвано. Твърдението за наличие на класифицирана информация е бланкетно и недоказано. Неправилно е прието, че част от информацията е служебна тайна, няма доказателства за това“, пише на финала Панов.