Любчо Куртелов, "Трибуна.МК"*

Следейки медиите в Македония, повечето от тях, както и коментарите в социалните мрежи, се създава впечатлението, че българите са по-черни от дявола. Окупатори, фашисти, татари ...(Науката доказа, че българският народ няма татарско потекло, но и до днес не разбирам какво не е наред с татарите).

Но хайде да видим какво казват аргументите. Популярната максима казва: „Пред фактите и боговете да мълчат“. Нека да осветим периода от създаването на независима Македония насетне.

България първа призна независимостта на Македония. Във време, когато Шекспир би казал за нас: „To be or not to be”, на 15 януари 1992 г. българският парламент единодушно прие с акламация Декларацията за признаване на Република Македония, като по този начин инициира международната общност да ни признае като независим политически субект. Злобарите коментират: "Те признаха държавата, хората не." В дипломатическата практика няма такава категория - признаване на народите. Има ли документ например, че държавите, признаващи Белгия, са признавали фламандците и валонците поотделно?

Руският президент Борис Елцин подписа Декларация за признаване на Македония в самолет на летище София под влиянието на Желю Желев, въпреки че неговият външен министър Андрей Козирев открито подкрепяше гръцката страна.

Когато Слободан Милошевич предложи на Константинос Мицотакис окупацията и разделянето на Македония, България решително се застъпи за неделимостта и независимостта на младата държава. И я спаси. В началото на 90-те години много по-възрастният ми приятел Любчо Коцарев (сега покойник) предложи да посетим България и там ме запозна с широк кръг от приятели. В София, в неговия (огромен) кабинет, посетихме адвоката Димитър Попов - бивш министър-председател на българското правителство. Предавам ви това, което съм чул от него със собствените си уши. „Двама (хърватски) офицери от ЮНА, изпратени от Франьо Туджман, дойдоха в София и ни информираха за плана на Милошевич да изпрати Трета (Нишка) армия и да влезе отново в Македония. Ние (българското правителство) веднага изпратихме ултиматум до Сърбия, че ако тяхната армия влезе в Македония, ние ще влезем в Ниш. Това ги възпря. "

По време на бежанската криза от Косово през 1999 г. Македония беше залята от стотици хиляди бежанци. На нашата територия бяха създадени временни приемни лагери. България финансира един от тях близо до Скопие- Радуша. Там бяха настанени няколко хиляди косовски албанци.

2001 г. Трудни моменти за Македония. България ни даде 104 танка. След като си свършиха работата, бяха нарязани и продадени като метален скрап.

В Охрид, близо до градската болница, са построени къщи за социално застрашени семейства. Подарък от България.

В рамките на програмата за подпомагане на развитието България инвестира около 500 000 евро в различни проекти всяка година. По-конкретно: в Скопие и Охрид центровете за аутизъм се финансират и в момента се подпомагат. Медицинско оборудване е дарено на здравни заведения в цяла Македония.

През всичките тези години на хиляди студенти от Македония са осигурени места в българските университети. Освен факта, че обучението е почти безплатно (таксата е същата като за българските студенти), нашите получават солидна стипендия и на всички е осигурено място в общежитията.

И накрая, две-три думи за толкова противоречивите гражданства. Над 100 000 души се прехранват в западноевропейски страни благодарение на „българските паспорти“. Представете си, ако тази "армия" от безработни е у дома, какъв би бил политическият и социален климат в Македония.

Но днес е важно не какво и колко си дал, а колко си успял да се похвалиш, че си дал. Оказва се, че формата е по-важна от съдържанието.

P. S. Вчера Вучич ни донесе 4000 ваксини. Тази сутрин в телевизионно предаване чувам екзалтираният коментар на един гражданин: "Вучич е вторият Исус Христос"!

*Коментарът на Любчо Куртелов от Охрид е публикуван от БГНЕС.