Любен Маринов: Олющените фасади на София предоставиха възможност за развитието на действието на криминалния ми трилър
Книгата „Маските, които носим“ – романът на един анестезиолог“ е писана най-вече за американските читатели, с помощта на фондация „Елизабет Костова“ е издадена и на български
София предостави много възможности за развитието на действието за книгата ми - със сенките, олющените фасади, каза писателят Любен Маринов пред БНТ за новата си книга „Маските, които носим“ – романът на един анестезиолог“.
Българо-американският писател е също лекар анестезиолог Ню Джърси и преподавател, а новото му произведение е криминален трилър, свързан с България.
Българската литература надскача границите на страната ни, каза той.
Стори ми се, че точно такъв трилър няма написан у нас.
Успял банкер на Уолстрийт се завръща в България за погребението на баща си. Отива в погребалното, но там го няма тялото, а починалият бил служител на ДС. Историята продължава с издирване на откраднатото тяло.
Героят накрая установява, че маската му няма успех и трябва да падне. Това е цинизмът, който много напомня за времето на комунизма.
Подобна история от България е желана в Америка екзотика.
Маринов сподели, че „в САЩ Много често такива книги адаптират за телевизията“.
Книгата е писана за американските читатели, но преведена на български, фондация „Елизабет Костова“ съдейства за превода на български, съкратени са някои пасажи.
Още от Арт Фактор
Българският рок със свой адрес в София! "Симеоново" вече има улици „Щурците“ и „Бъндараците“
Историята на българския рок започва през социализма именно от софийските улици, мазета и апартаменти
Основателят на Lunar преди прожекцията в София: Иска ми се хората да бъдат по-позитивни
Организираме най-големия мапинг конкурс в света. Той е потапящ, тъй като зрителите се намират и са заобиколени от проекционна площ – фасадите на МС, МОН, парламента и президентството стават платно на тези светове.
Черни Вит събира майстори на сиренето от България и Балканите на Празника на домашните сирена
Всяко издание на събитието поставя различен акцент върху екологични, културни и социални въпроси, свързани с производството и потреблението на сирене и с развитието на културата на натуралното сиренарство