"Криза няма, икономиката работи, а мерките, които обяви правителството, са политически". Това смята бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред Нова Нюз. Той каза, че има инфлация, но не и криза. „Няма как да има криза. НСИ обяви данните за първото тримесечие на тази година – 4,5% растеж. При положение, че последните 10-12 години средният растеж е 3% и нещо, няма как да кажем, че има икономическа криза”, каза Дацов. По думите му дори резултатите на протестиращите превозвачи са положителни. „Това при тях е по-скоро опит да постигнат политически резултати”, смята експертът.

„Има инфлационни процеси, но не е криза. Криза е когато имаш загуба на работни места, заплатите не се увеличават”, смята Дацов. „Мерките адресират по-скоро политически приоритети, отколкото икономически проблеми”, смята още той. Дацов коментира още, че е важно за какво ще бъдат изхарчени тези 2 милиарда лева.

„Най-важното е доколко са правилни тези мерки и не са ли по-вредни, отколкото подпомагащи”, заяви Дацов. „Инфлацията съществува и тя е проблем. Но на първо място е проблем заради мисленето на политиците в Европа. В последните години реакциите на големите държави, на определящите, беше една и съща – копи-пейст. Всички реагираха по един и същи начин. Някой пръв прави някакви стъпки и никой не смееше да изберат друг подход. Всички отидоха към експанзионистична политика, включително в парични сектор и в бюджетния- увеличавайки държавните разходи, програми за улеснение на бизнеса, само и само да минимизират влиянието на COVID кризата”, коментира Дацов.

Относно войната в Украйна, той смята, че проблем за икономиките са мерките срещу Русия. „Политическият дан, който се свежда до тези наказателни мерки срещу Русия, не трябва да се прехвърлят върху населението. Иначе инфлация има от 1 година. Войната като такава има малък ефект. Реакцията на света срещу войната и поведението Русия има по-голям ефект и значителна цена”, смята икономистът.

А инфлацията я е имало и преди войната и то заради действията на централните банки. „И Федералният резерв и ЕЦБ правеха нещо като подобие на бюджетна политика, излизайки извън монетарната политика”, смята икономистът. Той отново подчерта, че в бюджета влизат повече пари в следствие на инфлацията.

„Като се изчисти инфлацията, започва да личи през бюджета, че има лекичко забавяне на икономическия растеж. Ако растежът остава на нивата каквото НСИ ги обяви, това означава, че спада събираемостта. На инфлацията се дължат по-големите приходи”, обясни Дацов. А повечето правителства по света имали изгода от инфлация между 5 и 15%. По-голяма ставала неконтролируема. „Инфлацията дава допълнителни приходи в бюджетите и гори дълговете. Едни от големите проблеми в Европа са големите дългове в няколко определящи държави. Тази ситуация е изключително добра за всички - и в САЩ, и в Европа. Нищо чудно, че централните банки не се борят прекалено силно с инфлацията. Оставят я да се развие. Тя е като огъня – като си вземе своето, загасва”, смята икономистът.

Той препоръчва в момента свиване на дефицитът. „Играта е да балансираш между бюджетната консолидация и това да не засегнеш прекалено много растежа. Когато свиваш публичните разходи много, може общият растеж да бъде подкопан. Трябва да балансираш. Същото нещо е с политиката на централните банки с лихвените проценти – трябва да внимаваш да не отидеш в другата крайност и да свиеш икономическия импулс”, заяви Дацов. „Малко над нулата трябва да бъде бюджетното салдо. Тогава допълнителните приходи от инфлацията можеш да ги насочиш, за да компенсираш това въздействие”.

Подходът „на всеки по малко” бил погрешен. А основният проблем не бил високата инфлация, а избягването на структурните реформи. „Всички правителства избягват структурните реформи”, коментира Дацов.