"Пазя спомени от момента, в който бяхме всички в семейството от празник с една проста баничка, направена от майка ми с подръчни материали и с шипково вино, което извади баща ми. Това е истинското щастие. Аз разбрах много рано, че комунистическият път не е моят. Когато настаниха в апартамента ни нуждаещи се хора при новата власт, при всеобщия траур на сирените, които виеха за смъртта на Сталин, тичахме с гротеска по улицата. Тогава започна моят бяг, на 9 години, от комунизма. в училището имаше атмосфера на тоталитарност. Каймакът беше казармата, която беше подготовка за затвор. Кафявите униформи беше пародия на патриотизма". Това заяви д-р Любомир Канов, който е осъден по време на тоталитарния режим за подривна дейност пред Нова Нюз.

"В погледа на прокурора бяха залоени, безчувствени и безцветни. Подривна дейност беше да можеш да мислиш. Арестуваха ме в кабинета ми на психиатър. Явно моята дейност е била много силна. В комина на апартамента ми имаше микрофони. Обвиненията, които тържествено прочете човекът със свинеподобни очи, бяха, че съм казал как строят няма развитие и бъдеще. Комунистическите страни бяха управлявани от безумци, от хора, които бяха под долния диапазон на интелигентност, от дебили. Те бяха отгоре на пирамидата на обществото. Дебилът освен тъп, може да бъде и изключително амбициозен, което го прави още по-опасен", коментира Канов. 

"Почвата на ДС ти показва, че си загубил всички права. Когато влизаш в "Равигор" и те събличат, за да облечеш затворнически дрехи, ти показват, че нямаш никакви права. следователят пише думите ти, както той иска. Бях 60 дни в килии без въздух, на постоянна светлина. Наричаха ме бивш доктор и хитър гад. Бях превърнат в "бившия човек Канов". Мой приятел имаше съученик от ДС. Показах си молбата, че искам да се разделя с тази страна. Единственият начин беше да се оженя. Бих определил себе си като човек, който е преплувал океана и изкачил Хималаите. Трябваше да работя като санитар на минимална заплата в Канада, отново да уча медицина. Работих, макар и без лиценз, с големи психиатри. Те самите подадоха молба до канадското правителство да работя, но правилата се промениха и ми казаха, че мога отново да работя, но при ескимосите", разказа още Канов. След това отива в САЩ, където наново изкарва шофьорска книжка. Спира го полицай, който го попитал защо е избягал от родината си. След като разказва историята си, му казва, че винаги може да го потърси, ако бъде притеснен от комунистите. Лекарят си спомни първото впечатление, когато вижда пълни магазини с хиляди стоки, за разлика от тези у нас - в които има само сол и олио. 

"Страна като България би трябвало да живее обединена, а не като изпусната от коневръза, в която хората мразят самите себе си. При най-малкия повод хората се мразят един друг", каза още Любомир Канов.