Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проекта на антикорупционния закон, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Единен независим антикорупционен орган ще проверява декларациите за имоти и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности.
 
При установено несъответствие в размер над 5 000 лв. ще изпраща материалите на НАП, а при несъответствие над 20 000 лв. ще образува проверка на цялото имущественото състояние на лицата.

Ако в резултата от тази проверка се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания, ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество. При постановена конфискация, 30% от стойността на отнетото ще се предоставя за социални цели.

Статутът, функциите и правомощията на новия орган – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, са уредени в проекта на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Министерството на правосъдието го публикува в изпълнение на графика, зададен от министър Цецка Цачева.

Целта на законопроекта е да противодейства на корупцията по високите етажи и да предотвратява възможностите за незаконно придобиване на имущество и  за разпореждане с него, при гарантиране на правата на гражданите, защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ, и защита на лицата, подали сигнал за нарушение.

Друга основна функция на новата Комисия ще е и превенция срещу корупционните практики по високите етажи чрез изготвяне на конкретни предложения до компетентните органи, които ще са длъжни да предприемат мерки в едномесечен срок.

Новата антикорупционна комисия се изгражда на основата на успешно функциониращата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

Комисията ще приема и проверява декларациите за имущество и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, ще осъществява проверки на имущественото състояние, ще образува производства за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество.

По отношение на магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към Висшия съдебен съвет, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 000 лв. инспекторатът ще уведомява комисията, която извършва цялостна проверка на имущественото състояние.

Разширява се кръгът на лицата, задължени да подават декларации

Кръгът на лицата, които към момента подават декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, е запазен, като са добавени нови категории лица. Сред тях са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и да управляват средства от ЕС, делегираните с функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите по тях, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, Дирекцията за национален строителен надзор, Държавен фонд „Земеделие“ и др. Сред попадащи в обхвата на закона, са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили.
 
Разширява се и кръгът на декларираните обстоятелства

Предвижда се подаване на една декларация за имущество и интереси на мястото на подаваните досега две отделни декларации. Прагът за деклариране е завишен от 5000 на 10 000 лв.
 
Разширява се кръгът на обстоятелствата, подлежащи на деклариране – чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (повече от 3 месеца в рамките на една година), както и обучения, платени със средства на лицето, ако еднократната им стойността надхвърля 1 000 лв. На деклариране подлежат имуществото и интересите, както в страната така и в чужбина.

Освен деклариране на имущество и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство.

Две са категориите проверявани лица. Проверката на имущественото състояние се провежда по единни правила, но тя започва на различни основания в зависимост от това, дали става дума за заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления.
 
По отношение на привлечените като обвиняеми се запазват сегашните основания, както и кръгът на престъпления, за които са привлечени.

Новите текстове предвиждат инспекторите към Комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности при:
• установено несъответствие в размер не по-малко от 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства, когато след предоставянето на възможност за отстраняване на непълнотите и грешките то продължава да е налице;
• установен с влязло в сила решение за конфликт на интереси.

Проверката се извършва в срок до 1 г. от решението за образуването й. Възможно е еднократно удължаване с още 6 м. В този период се прави анализ и оценка на имуществото на проверявания, като в зависимост от резултатите докладът от проверката може да съдържа заключение за удължаване, прекратяване на проверката или за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество.

Производство за отнемане на незаконно придобито имущество се образува, когато проверката приключи с доклад за несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания.

Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности: Комисията ще извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. За тази цел в Комисията ще бъде включена съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
 
По този начин се възприема комплексен подход в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Предвидена е изрична възможност органите на Комисията да използват специални разузнавателни средства, което ще гарантира ефикасност при противодействието на корупцията. Прилагането на специални разузнавателни средства ще се извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, с което се гарантират достойнството, правата и основните свободи на гражданите.
Производство по конфликт на интереси по отношение на лицата, заемащи висши публични длъжности се осъществява от Комисията, а по отношение на служителите в администрацията – от инспекторатите или от комисии от специално натоварени за това лица. По този начин се гарантира, че Комисията ще се фокусира върху високите на властта, а няма да „отчита“ дейност чрез по-незначителни казуси по отношение на служители, стоящи по-ниско в йерархията.

Комисията може да извършва проверки по сигнал на граждани и да се самосезира по публикация в медиите, когато те са достатъчно конкретни и при изключване на анонимността на подателя. Това е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и че правата на лицата, срещу които се подават сигнали, ще бъдат защитени.
Сигналите за корупция или за конфликт на интереси срещу съдия, прокурор или следовател, подадени до Комисията, се изпращат за проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

В отделна глава на законопроекта са разписани норми, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнал, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват самоличността им, да не разгласяват станали им известни фактите и данните, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.

Предвидена е и възможност при констатация за наличие на достатъчно данни за корупция на съдия, прокурор или следовател Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да изпрати своето решение на Комисията, за да се образува производство за проверка на имущественото състояние.

Комисията се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима други членове с мандат 6 години, без право на повторно избиране.

Председателят се избира от Народното събрание (НС) с обикновено мнозинство по предложение на народните представители. Заместник-председателят и другите членове на Комисията се избират от НС по предложение на председателя на Комисията.
Предвидено е широкото обществено участие в избора на членове на Комисията при гаранции за прозрачност, публичност и състезателност.

Дейността на антикорупционния орган ще се подпомага от администрация, която включва и специализираните й звена, които са със статут на дирекции. Териториалните звена се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори.
Директорите и инспекторите ще бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност, а цялостен контрол върху дейността на Комисията ще бъде осъществяван от НС.

За изпълнение на правомощията си органите на Комисията ще могат да искат съдействие, сведения и документи, от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица.

В производствата по отнемане на незаконно придобито имущество Комисията ще може да иска от съда разкриване на банкова тайна и търговска тайна, а от застрахователите - разкриване на застрахователна тайна. И още: предоставяне на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица, както и достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър и до Регистъра на банковите сметки и сейфове.