Politico

Новоизбраният премиер Петер Мадяр заявява, че ще задълбочи отношенията със съседните държави, особено с Австрия, стъпвайки върху силните икономически връзки и общата история, произтичаща от Австро-Унгарската империя от края на XIX век.

„Някога бяхме част от една държава, а Австрия е ключов икономически партньор на Унгария“, заяви Мадяр след победата си над Виктор Орбан на изборите по-рано този месец. „Бих искал да засиля отношенията между Унгария и Австрия по исторически, но също така и по културни и икономически причини.“

Мадяр победи Орбан отчасти с обещание да рестартира отношенията на Унгария с ЕС, но вижда това да се случи в рамките на по-уверен блок от централноевропейски държави, водени от съмишленици с десни възгледи, които според него споделят сходна културна перспектива, икономически интереси и консервативни позиции по теми като миграцията и енергийната политика. С изключение на Полша, тези държави – разположени между Западна Европа и Русия – традиционно показват и по-голяма готовност да поддържат бизнес връзки с Москва.

Бъдещият унгарски лидер вече публично очерта как може да реализира визията си за централноевропейски блок. На пресконференция по-рано този месец той предложи сливане на Вишеградската група – неформален съюз между Унгария, Полша, Чехия и Словакия – с т.нар. Славковски формат, рамка за сътрудничество между Австрия, Чехия и Словакия.

„Вярвам, че това е в интерес на всяка държава, включително Австрия и Унгария“, каза Мадяр. „Надявам се да успеем да постигнем напредък в тази посока.“

Като ясен сигнал за тази стратегия, Мадяр заяви, че първите му посещения като нов лидер на Унгария в началото на май ще бъдат във Варшава и Виена.

Докато той разглежда Австрия като по-естествен съюзник, Мадяр има какво да научи от полския премиер Доналд Туск и усилията му да възстанови либералната демокрация след години на популистко управление, включително как да бъдат отключени средства от ЕС, замразени заради проблеми с върховенството на закона. Един от основните приоритети на Мадяр е да осигури освобождаването на 18 милиарда евро замразени европейски средства. Той също така настоява за достъп до 16 милиарда евро европейски отбранителни заеми и за прекратяване на глоба от 1 милион евро на ден, наложена на Унгария заради отказа ѝ да спазва законодателството на ЕС в областта на миграцията.

„Посещението във Варшава е свързано с обмен на опит относно прехода обратно към либерална демокрация“, каза Емил Брикс, бивш австрийски дипломат и историк, изследвал края на Австро-Унгарската империя. „Посещението във Виена е по-скоро свързано с европейската политика и с необходимостта да разработим собствени предложения от този регион.“

Австрийското правителство изглежда отворено към идеята.

Високопоставен австрийски дипломат, пожелал анонимност, заяви, че има логика в засилването на сътрудничеството между централноевропейските държави в рамките на ЕС по модел, подобен на Бенелюкс.

„Всички сме държави с приблизително сходен размер и имаме много общи интереси, а заедно бихме били по-значими по отношение на гласовата тежест“, каза дипломатът.

Тясно свързани
За консервативното правителство на Австрия задълбочаването на връзките с Унгария отдавна е стратегическа цел.

В началото на 2000-те години, преди присъединяването на редица бивши комунистически държави към ЕС, австрийските лидери предложиха обновен съюз с Централна Европа. Тези усилия обаче се провалиха поради опасения в Полша и Словения, че Виена се опитва да възстанови влиянието си повече от 80 години след разпадането на Австро-Унгарската империя.

Днес именно по-уверена и икономически по-силна Унгария предлага подобно сближаване. Полските лидери също вече не възприемат подобна перспектива като заплаха, предвид нарастващата икономическа и военна мощ на страната, смятат експерти.

Австрийските консерватори също виждат нова възможност след оттеглянето на Орбан.

„Работихме тясно с Орбан през 90-те години и винаги казвам, че младият Орбан днес би бил един от най-големите критици на по-възрастния Орбан“, заяви Райнхолд Лопатка, евродепутат от управляващата Австрийска народна партия. „Въпреки всички трудности успявахме да си сътрудничим по някои въпроси, но с времето това ставаше все по-трудно, а накрая – невъзможно.“

Мадяр и австрийският канцлер Кристиан Щокер вече са започнали да полагат основите на новите отношения между двете страни по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари. Двамата са обсъдили първото посещение на Мадяр във Виена и начините за подобряване на условията за австрийските компании в Унгария.

Във Виена се очаква Мадяр да се опита да изгради обща позиция по въпросите на миграцията и да обсъди бъдещето на Централноевропейския университет, който премести основния си кампус от Будапеща във Виена през 2019 г. след кампанията на Орбан срещу институцията.

Двете държави вече са тясно свързани икономически. Австрия е вторият по големина инвеститор в Унгария след Германия с инвестиции над 11,7 милиарда евро. Около 134 000 унгарци работят в Австрия, много от тях като гранични работници.

Австрийската централна банка посочи в доклад миналата година, че нарастващите търговски връзки с Централна и Югоизточна Европа имат стабилизиращ ефект върху икономиката на страната в условия на глобална несигурност.

Въпреки това съществуват значителни различия между държавите от региона, които могат да затруднят създаването на по-тесен съюз. По отношение на Украйна например Австрия и Полша подкрепят допълнителна помощ от ЕС. Унгария при Мадяр вероятно няма да блокира тази помощ, както правеше Орбан, но заедно с Чехия и Словакия не подкрепя пакета от 90 милиарда евро за Киев. Различия има и по въпроса за присъединяването на Украйна към ЕС.

Въпреки тези различия, експертите смятат, че съществуват силни общи интереси, особено в областта на икономическите инициативи и големите инфраструктурни проекти.

„Ако тези държави успеят да представят координирани и интегрирани предложения, това ще засили позициите им при разпределението на европейските фондове“, заяви политологът Райнхард Хайниш от Университета в Залцбург.

Амбицията на Мадяр да изгради централноевропейски съюз вероятно се основава и на доброто му разбиране за начина, по който функционира властта в Брюксел. Той прекарва близо десетилетие там като дипломат при управлението на Орбан, преди да се дистанцира от партията ФИДЕС и да стане евродепутат със собствена политическа формация.

„Той е може би първият унгарски министър-председател, който отлично разбира как работят Брюксел и институциите на ЕС“, казва Стефано Ботони, професор по източноевропейска история в Университета във Флоренция. „Ако искаш да имаш по-голяма тежест в Брюксел и да бъдеш противовес на големите държави като Франция и Германия, трябва да обединиш усилия.“

Превод: Faktor.bg