Александър Михайлов

На 04. Юли 1776 г. върху политическата карта на света, в далечната Америка, на мястото на бившата британска колония,  се появява,  неочаквано за мнозина нова държава, заявявайки декларативно своята независимост и право на свобода. Тя е наречена Съединени щати на Америка (USA).

Държава създадена от емигранти, „гонещи дивото“, предприемачи, „декласирани елементи от Европа и целия свят“, визионери, артисти и т. н, и т. н представители на различни етноси, раси, религии и езикови наречия, но обединени и 

водени от вярата в „американската мечта“

 Мечта, която оттогава и до днес, е другото име на човешкия стремеж за свобода, равенство и братство. Свобода на самоопределение, личностна реализация  и изразяване на мнение. Свобода на живот, пътуване и избор. Свобода на вярата в Бог и доброто в човека.

Това е основата на бъдещото величие на САЩ, мястото на земното кълбо, където робът е свободен да стане президент. Мястото, на което западната цивилизация успява да победи, по думите на Арнолд Тойнби, „най-голямото падение на човешката история- робството“.

За 250 години народът на САЩ, предвождан от политици, като Вашингтон, Джеферсън, Линкълн, Уилсън, Кенеди, Никсън, Картър, Рейгън, Кисинджър, Маккейн и др. успя да стигне непознато величие в световната история, да потуши две световни войни (запалени от амбициите на Русия и Германия, според Кисинджър) и да доведе света до „края на историята“, предвождайки разрушаването на „империята на злото“ в Студената война.

 Век по- късно от онзи 4 юли, около 1976-80 г., род.17.06.1946 г. професор по история Пол Кенеди става световноизвестен със своята книга „Възход и падение на Великите сили“. Тя става бестселър и е преведена на 23 езика по света. Издадена и у нас, 10-тина години след падането на Берлинската стена. В този фундаментален труд, докторантът по история, от колежа „Свети Антоний“ в Оксфорд, преподавал история и международни отношения в Университета на Източна Англия, Йелския университет, Лондонското училище по икономика, сътрудник на Кралското общество на историците, Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси и фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия, оценява взаимодействието между икономиката и стратегията през последните пет века. 

Ще си позволя да „сдъвча“ есенцията на този труд, който разглежда в детайли 

възходите и паденията на Великите сили

 в последните векове и подкрепя всяко от твърденията си с красноречиви примери от развитието и залеза им, като например тези  на  „най-експанзионистичната империя“ Нидерландия, “заради плитки пристанища“ и Хабсбургската империя, „която се е разпростряла на всички годни за живот континенти, заради корумпирана, неработеща и подбирана на принципа на лична лоялност и зависимост администрация“.

Затваряйки последният лист на книгата, преди около 30 години установих, че е много интересна, но съм разбрал малко, все пак бях на не повече от 25. Когато се срещнах отново с тази книга, подарена от приятел и колега за Коледа, вече бях преполовил века и тогава установих, че важното в тези страници е дефиницията на факторите, които позволяват и обуславят раждането, възхода, а и падението на Великите сили (при отсъствие на някой от съвкупните фактори):

1. Географски фактор – държавата, която е Велика сила не трябва да има повече от един враг на границите си, а ако все пак са повече от един, то е добре да са само морски или сухоземни.

2. Демографски – да нараства населението с превес на т. нар „съзнателно малцинство“, което развива нацията и държавата икономически, идеологически, културно, политически, технологично, военно и административно

3. Икономически и  технологичен – развитие на силна икономика и създаване и употреба на иновативни технологии, даващи възможност за развитие на индустрии и финансова мощ, благоприятстващи следващия фактор,

4. Военно – отбранителен – създаване, поддържане  и развитие на армия и органи за сигурност, гарантиращи ефективната защита на територията, населението и мирното развитие, а когато е нужно налагането със сила на правата си на сцената на международните отношения .

5. Административен – създаване и поддържане на административен апарат, който да позволява ефективното и законово администриране на владените територии и благоприятства функционирането на държавата в интерес на нацията и бъдещето й развитие. 

6. Идеологически – имиджов – изграждане на стратегия и идеи, превръщащи държавата в желан съюзник и привлекателен и предвидим партньор за другите участници в международните отношения.

Доскоро не само аз, а и всички с които дискутирах по тази тема геополитика, обществени отношения, история, международен ред, политика, бъдеще на света,  отчитахме и признавахме, че единствената съвременна държава отговаряща на всичките изброени фактори (за Величие на силата или Велика сила, б. авт.) е САЩ или както е прието да я наричат популярно Америка. При това без значение дали събеседниците ми бяха „фили“ или „фоби“.

 Година след Проф. Пол Кенеди, на 14. 06. 1946 г., в Куинс, Ню Йорк се ражда американският бизнес магнат, милиардер, автор и медийна личност, 45-и и 47-и президент на САЩ  Доналд Джон Тръмп. Не е известно дали вторият знае за първия и за неговия труд.

Екстравагантният му начин на живот и маниери са го утвърдили като знаменитост -  статус засилващ се от успеха на неговото риалити шоу „Стажантът“.

От президентските избори през 1988 г. е разглеждан като потенциален кандидат за президент, а за първи път издига кандидатурата си през 1999 г.  от Реформистката партия, но я оттегля на 14.02.2000 г.

На изборите през 2008 г. поддържа кандидата на Републиканската партия Джон Маккейн - непримирим борец с империята на злото и путинизма, който губи от Барак Обама.

Тръмп става президент, печелейки изборите на 08.11.2016, като е едва вторият кандидат за президент на САЩ, който е бил известен преди всичко като бизнесмен, а и първият спечелил поста. Побеждава   осигурявайки си повече делегати в избирателната колегия от конкурента Хилари Клинтън, въпреки че получава по-малко подкрепа сред населението.

Доналд Тръмп официално е най-богатият човек заемал поста Президент на САЩ, но също и единственият, който не е заемал никакъв държавен или военен пост преди влизането си в Белия дом.

Той е и едва третият президент срещу когото е откривана процедура за отстраняване, т.нар импийчмънт. Обвиненията са за злоупотреба с власт и възпрепятстване работата на Конгреса.

Такава процедура е открита и след непризнаване загубата от Джо Байдън и нахлуването на поддръжниците му в Капитолия през 2021 г., която е безпрецедентна в историята на САЩ, също като поведението и насърчаването на нахлуването от страна на действащия президент.

С встъпването си в длъжност на 20.01.2025 г., като 47- ия  президент на САЩ, Доналд Тръмп става едва втория президент на страната с два непоследователни мандата.

Лозунгът на кампанията и веруюто на обкръжението му във властта е 

„ MAGA- да направим Америка велика отново“

 А тя кога е спряла да бъде велика? Къде е било величието и , кога и как е залязло?

Ако приравним действията до днес на президента и неговата свита, предвождана от Мъск и идеологизирана от Питър Тийл и Къртис Ярвин към „факторите за величие“ на проф. Пол Кенеди, меко казано, ще се усъмним в истинността на лозунгите, дори отчитайки нарцисизма и популизма на героите на този съвременен световен епос.

Да започнем сравнението отзад напред:

1. Идеологически – имиджов фактор. 

Напускане на световни организации и все по натрапчиви коментари за оттегляне от ООН и НАТО. Пренебрежително и неуважително отношение към вековните съюзници и съмишленици и колаборация с авторитарни и отричащи демокрацията режими и ръководители като Путин, Орбан, Вучич и т.н. Разменяне в публични действия и изказвания местата на жертвата на нападението и виновника за „тази ужасна война в Украйна“ и т.н. Злоупотреба и изричане на откровени лъжи, свързани с лесно проверим исторически факти, с цел представяне на желаното и мисленото за реалност. (Патент на Путин и обкръжението му б.авт).

2. Административен фактор. 

Уволнение и заплахи за уволнение на хиляди служители на държавни агенции и апарат, в т. ч. и на разузнавателните и правоохранителни органи и заменянето им с лоялни такива , но не към закона, а лично. Една от най-привлекателните и силни черти на САЩ, винаги е била администрация, независима и лоялна единствено към ЗАКОНА, функционираща и опазваща ДЪРЖАВНОСТТА и имиджа на страната си т. е. ВЕЛИЧИЕТО пред света.

3. Военно – отбранителен фактор. 

Уволнение на кадри в Пентагона. Некоректно и непредвидимо отношение към съюзниците в НАТО и водещите война за собственото си оцеляване, като нация и като ДЕМОКРАЦИЯ, „младши партньори„ народът на Украйна.

4. Икономически и  технологичен фактор. 

Налагане на мита и отправяне на разнопосочни послания, влияещи негативно на световните финансови пазари, свободна търговия и икономическо развитие т. е.  на всичко в което САЩ бе мотор и стожер.

5. Демографски фактор. 

Държава създадена и възвисена от емигранти, преследващи „Американската мечта“ води война с емиграцията с методи и стени, които не са причинили величие и устойчивост на нито една империя. По всичко личи, че Тръмп и обкръжението му възприемат, а и се стремят САЩ да приеме формата на такъв тип държава.

6. Географски фактор. 

Доскоро САЩ беше единствената страна в света, която със сигурност отговаряше напълно на това „да няма повече от един враг на границите си“, въпреки глобализацията и относителността на понятието граница за страна като САЩ. Благодарение на действия и изказвания от президента Тръмп и обкръжението му вече е под въпрос дали съседите му разглеждат САЩ, като приятел на континента Америка. Достатъчно е да чуем изказванията на президента на Мексико и премиера на Канада, в които има доста болка, тъга, но и мъдрост.

Нека всеки стигнал до края на този  историко-политически анализ сам да прецени дали MAGA е перспектива за възход или падение на величието на една нация и държава, а и на целия демократичен свят, изправен пред настойчивостта и хитростта на злото, лъхащо от Изток …

Слава на Украйна! Бог да пази България, Европа, Америка и света, като направи демокрацията и доброто велики отново!