Масовият осигурен остава на разсрочено плащане, след като летвата за доживотна пенсия се вдига над 11 000 евро

Бъдещето на втората пенсия в България се очертава в три основни сценария, които зависят изцяло от натрупаната сума в личната партида. Според новите правила, предложени от финансовото министерство и пенсионноосигурителните дружества, малките спестявания ще се изплащат наведнъж, а пожизнената пенсия – подобна на тази от първия стълб – ще бъде запазена само за хора с достатъчно солидни натрупвания, което към момента е рядкост. Най-многобройната група хора, попадащи между тези две крайности, ще получават средствата си под формата на разсрочено плащане, тоест като месечни суми, но само за определен период от време.

Заложените промени в Кодекса за социално осигуряване коригират първоначалните нагласи и вече очертават конкретни финансови бариери. Жените ще трябва да разполагат с поне 12 777 евро в индивидуалните си партиди, за да имат право на пожизнена втора пенсия от универсалните фондове. Изискванията за мъжете са малко по-ниски, като необходимият минимум е 11 844 евро. Тези разчети се базират на предложението пожизнена пенсия да се отпуска, ако човек има средства за покриване на поне 10% от минималната заплата месечно.

Досегашните условия бяха обвързани с минималната пенсия, но новата философия на закона, подготвен за внасяне в Народното събрание, предвижда обвързване с минималната работна заплата. Освен промяна в праговете, законопроектът въвежда и мащабни реформи като мултифондовата система, която за първи път ще даде възможност спестяванията да се инвестират с различен рисков профил.

Въпреки амбициите за реформа, статистиката показва сериозно разминаване между законовите изисквания и реалността. Средната сума в активните партиди към месец септември възлиза на едва 4327 евро. Това е близо три пъти по-малко от сумата, необходима за гарантиране на пожизнена пенсия. Именно поради тази причина пенсионните дружества и министерството очакват, че масовият пенсионер ще попадне в хипотезата на разсроченото плащане, а не на доживотната рента.

В първоначалния вариант на промените съществуваше и допълнителна опция за по-заможните осигурени. Идеята беше, ако спестяванията стигат за пожизнено плащане между 10 и 20% от минималната заплата (между 60,20 и 124,04 евро месечно), човек да има право на избор – вместо да получава малка сума до живот, да изтегли парите си по-бързо чрез разсрочено плащане. Тази възможност обаче отпада от окончателния текст. Причината е, че за да се осигури месечна сума от 124,04 евро, жените трябва да имат натрупани най-малко 25 555 евро, а мъжете – 23 688 евро. Тъй като много малко хора разполагат с такива капитали, експертите считат опцията за неприложима на практика.

От Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества аргументират премахването на този избор с философията на пенсионната система. Според тях, въпреки че хората масово предпочитат да вземат парите си възможно най-бързо, основната цел на универсалните фондове е да осигуряват допълващ доход през целия живот. Ако се позволи лесен избор между пожизнена пенсия и срочно плащане, прогнозите са, че почти всички биха избрали второто, което би обезсмислило идеята за пожизнената втора пенсия. Така тя ще остане достъпна само за тесен кръг от хора със значителни натрупвания.