Николай Василев*

Чужди интереси, най-вече на Москва и на Белград  разбира се гледат да се възползват от създалата се дестабилизация. Но има много по-дълбоки причини за кризата. Проевропейските елити в България и в Македония се провалиха. Не предложиха една взаимно приемлива картина за това как се стига до формирането на македонската нация и как двете нации могат да си сътрудничат. В  двете страни се запазиха титовистката и живковистката интерпретации. Едните продължават с фантазията, че през вековете е имало македонски народ, който си говорел на македонски език, ама българите гледали как да го окупират и асимилират. (По-модерна версия на тази приказка е, че нямало македонски, ама нямало и български народ (етнос) а само някакъв "неуспял проект хората в Македония да ги направят българи".) 

От другата страна, едва ли не се поставя знак за равенство между  етнос и нация и не се разбира, че започналата в Македония българска национална консолидация след 1893 г. е някак размита с автентични идеи за автономия и е прекъсната след Първата световна война. Че в създалата се ситуация, особено по време на Втората световна война, идеите за "изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан" са домородни (каквито са били и идеите от 19 век за изграждане на нация на база на реалното, но смътно българско етническо чувство). Че македонците наистина са били откъснати силово от модерна България (Берлинският, Букурещкият и Ньойският договор са усетени  на запад от българските граници като неописуема трагедия), но след очевидното безсилие на България да реши Македонския въпрос, след злополучното коалиране с Централните сили в Първата световна война и  особено след като България, макар и след опити да остане неутрална и независима, все пак приема статута на васал в Нацистката империя, с което се дискредитира, мнозина виждат в изграждането на македонска нация изход от катастрофалното попадане в "международно признатите" граници на Сърбия". И те успяват да изведат Македония от тях - първо в рамките на Югославия, а след това и като независима държава. За добро или за зло, на Балканите изграждането на нация става не с проект за бъдещето, а с митове за миналото. За много от хората излезли на улицата в Скопие поругаването на основоположния мит от  времето на Втора Югославия е нещо болезнено. За тях е трудно да си представят как е възможно Европа да не притиска България да признае, че македонците - включително тези в България, никога не са били българи. Та нали точно това виждане налагат победителите във Втората световна война?

За много българи пък е чудно как може потомците на илинденци - които са пеели песните на Вазов, Чинтулов и Стамболов, да се отричат от българските корени. Може би защото им е трудно да приемат, че ако през 1878, 1913 и 1918 г. откъсването на Вардарска Македония от България е било възприемано там като трагедия, към 1965 г. повечето македонци благославят, че не са част от Тодорживковата съветска република.  

Днес виждаме как македонската страна продължава да настоява, че говорите в Македония "никога не били български", въпреки наличието на безброй данни, че възрожденците са ги определяли като такива и че когато след много спорове все пак е кодифициран българския книжовен език, той е бил възприет като свой от революционерите, на които в Македония кръщават училища.

От друга страна, България продължава да твърди, че нищо не може да се тълкува като признаване от нейна страна на македонския език, макар повечето от авторите на тези твърдения не могат да прочетат не само една книга, но дори и една статия на македонски. И изглежда не разбират, че с това вбесяват дори македонци, които са наясно, че за Гоце Делчев не е имало македонски език. 

В създалата се ситуация т.н. "френско предложение" на ЕС дава шанс за изход от кьорсокака. Въпреки яростната опозиция на "Има такъв народ", "Възраждане" и по-умерената съпротива на БСП и двузначността в позицията на президента,, българското Народно събрание все пак събра достатъчно гласове за да го приема. 

Ще го приеме ли македонското Собрание? Никой не може да прогнозира до последния момент. Но привържениците му са в слаба позиция, защото мънкат, че по принцип то не било особено добро, но друго нямало да има. Позицията на България, че не признава съвременния македонски език (и идентитет) направи така, че никой, или почти никой в Македония не заяви, че има проблем с македонския официален "наратив". Проблем, който доведе до смяната на името и до днешната безизходица. 

Македонският външен министър заяви, че ако страната отхвърли предложението, ще се стигне до етническо напрежение, защото албанците (в Северна Македония) ще се почувстват блокирани за ЕС. 

А както виждаме , външни сили само това чакат!

*Тестът е публикуван на фейсбук страницата на автора