Александър Йорданов

Македонизмът е антибългаризъм в постоянно действие. Причината Република Македония да закъса толкова много като държава, да изостане по пътя към Европейския съюз и да бъде изправена отново пред сериозен вътрешен конфликт, е само една – обърна гръб на България, обърна гръб на истината за себе си и започна да търси идентичност и път там, където те не съществуват. Няма път за Македония в елинската античност. Няма път за Македония и в коминтерновската идентичност. Без перспектива е и югославската политическа мантра. Македония е в трудна ситуация и тя сама си я е създала. И няма как да е по-друг начин, след като в периода на националното възраждане през 19 век всички просветени дейци родом от територията на днешна Република Македония са се самоопределяли като българи или македонски българи. Те са знаели, че един баща не може да направи два народа. Македонизмът се опита да опровергае именно нашите възрожденци. А това е невъзможно. Защото съществуват архивите, писмата, книгите,надписите в църкви и манастири. Колкото и да ги унищожават, те съществуват. Друг е въпросът, че днешните граждани на Македония си искат своята Македония, 

не искат тя да е нито българска, нито сръбска, нито албанска

И тук именно е ядката на проблема. Македония ще бъде на македонците само когато те постигнат съгласие със своите възрожденци. И осъзнаят себе си като част от народа български. Това ще бъде дълъг процес, но той ще се развие много по-бързо, ако Република Македония ускори своя път към Европейскиясъюз и към НАТО. Защото членството в НАТО ще внесе сигурност, а европейската интеграция задължава страните да нямат проблеми помежду си. Така и въпросът за „бащинството” на българи и македонци ще получи отговор.

През последните години обаче правителството на Никола Груевски продължи коминтерновската политика на кражба и спекулация с общата ни история. А е обща тази история, защото сме общ народ. Крадат се исторически личности, преиначават се техните дела, измисли се дори теория за „двудомни” писатели, според която всеки български писател родом от Егейския, Вардарския или Пиринския край се приема за „македонски”. И ако Вапцаров и Смирненски са отдавна „откраднати”, то в момента се краде дори Атанас Далчев, само защото е родом от Солун,а родителите му са от Кукуш и Прилеп. И ако ние сме безразлични към това преиначаване и кражба на история, събития, личности, ще дойде ден, в който самите ние ще трябва да обясняваме на света кои сме и какви сме.

Известно е, че 

македонизмът се ползва с официалната подкрепа на руската държава

Защото той е оръжие на разделението, защото сам по себе си е антиевропейски. А Русия винаги е следвала една политика – политика на разделението, на конфронтацията между и сред народите. Така след Втората световна война тя отдели огромна част от германския народ и му монтира отделна държава. Плановете й най-често се подкрепят и реализират на Балканите от Сърбия – също един от главните фактори за дестабилизация на региона.

Разветите македонски и албански знамена на протестния митинг в Скопие днес показват, че не е вярна тезата за македонско и албанско противопоставяне. Гажданите искат да бъдат заедно и да живеят в държава, която върви по пътя на България – европейския път. Друго обаче замислят и в Москва, и в Белград. Затова и не трябва да допуснем сценарий подобен на този, който Русия реализира в Украйна. И трябва ясно да заявим - Русия да стои далеч от Балканите. Тук тя няма работа. Стига ни, че подкрепя и до днес македонизма. А това е и доказателството, че е наш открит неприятел.

Б.Р. Коментарът е от фейсбук страницата на автора, заглавието е на редакцията.