В Македония има институционална държавна идеология на антибългарска омраза и недостиг на институционална памет. В момента основните аргументи срещу промяната на преамбюла на македонската конституция са следните: Македония ще се побългари, Македония ще си изгуби литературния език, на Македония ще ѝ се случи незнайно какво, но никой не казва как ще се случи това – например някой в Охрид или в Кичево изведнъж да започне да говори на книжовен български език. Първо, това не може да се случи, тъй като тези хора наистина не могат да говорят книжовния език. Това се прави, защото в противен случай ще падне един голям мит и това ще намери отражение върху възприятията на гражданите, започвайки от правната култура и завършвайки с книжовността.

Това каза в интервю за БГНЕС проф. Георги Трендафилов, изпълнителен директор на Национален изследователски център "Св. Климент Охридски"- Скопие.

"Ние все още имаме неправилно преведени термини, лични имена. Заличаваме цели пасажи от книгите в опит да докажем нашата митология, утвърдена в периода 1956-1967 г. Македонците не разбират, че с такава политика унищожават сами себе си. В Македония има институционална държавна идеология на антибългарска омраза и недостиг на институционална памет. Къде са корените на конфронтацията между България и Македония е „въпрос за един милион долара”, на който ние в Македония не сме намерили отговора 30 години, а вероятно също и в България”, смята Трендафилов.

Това неприятелско отношение е възникнало и стимулирано след края на Втората световна война, когато балканската федерация е обявена за мъртва и когато бивша социалистическа Югославия и социалистическа България поемат по различни пътища към своето по-добро бъдеще. Македония се намира в парадоксална ситуация. Митът за югославската историография беше частично разбит в независима Македония. Съществуваше другата официална страна, която конвулсивно се държеше за своята истина, както преди това и за политическото оцеляване на бивша Югославия, припомни известният македонски учен и поясни: Беше невъзможно да се каже аргументирано, защо Македония не трябва да бъде независима демократична държава, която да се развива по свой собствен път. Тези хора до последно се държаха за съществуването на Югославия и от 2002-2003 г. и особено от 2006 г., когато управлява първото правителство на Никола Груевски, от закоравели югославяни станаха много гръмогласни македонци. Бившият главен редактор на вестник „Нова Македония” /официоз в РСМ създаден през 1945г., бел.ред./ Панде Колемишевски имаше цели тиради срещу независимостта на Македония - как това не може да се случи, не може да бъде сама. Сега се използва същият речник.

"Спомням си от 2006 до 2012 г. цяла поредица от забавни предавания, където от 22 ч. до полунощ хора без образование говорят за геостратегически интереси, за позицията на Македония, за икономика, за история, за минало и бъдеще. Те се занимаваха с някакви евтини конспиративни теории и в един момент стигнаха толкова далече, че в един момент обявиха, че Земята всъщност не е кръгла, а плоска,” подчерта Трендафилов.

Югославия може да не съществува, но съществува митът за югославянството, заяви Трендафилов в отговор на въпроса къде сме в момента, когато Югославия вече е няма. Бивш член на смесената историческа комисия е много активен, когато говори за гражданската война в Гърция – какво им се е случило на македонците, за изтезанията и убийствата на жени и деца, за бомби с напалм, за монархофашисти и т.н. За съжаление, той не говори от свое име, а представя определена идеология. Но същият този историк, както и другите преди него, не казва и дума, че бивша СФРЮ подписа договор за военно сътрудничество именно с тези монархофашисти, срещу които се бореха частите на славомакедонския Народен освободителен фронт. Няма анализ, защо Белград е подписал такъв договор с Атина, след като СФРЮ е социалистическа държава, и как тези довчерашни монархофашисти, които бяха зверове, изведнъж станаха партньори на международната политическа сцена, с които да се преговаря и да се сключват двустранни и тристранни договори, попита известният учен.

В Македония не се знае и не се говори, че в момента в София живеят македонци, които се намират на ръководни позиции в областта на IT технологиите, в рекламния бизнес, в медиите, в здравеопазването. И ако това трябва да се обяви публично, тогава въпросът за националната гордост придобива значително по-различни измерения. В Македония вече няма политическа идеология. Опортюнизмът в страната я докара до състоянието, в което тя се намира в момента, обобщи Георги Трендафилов. /БГНЕС