Огромни комплименти получаваме непрекъснато, хората са много доволни, от цяла България ми се обаждат. Това сподели пред "24 часа" режисьорът на много коментирания филм "Ботев" Максим Генчев.

Имаме исторически консултант - проф. д-р Пламен Павлов, посочи той. През цялото време е наблюдавал сценария, който е писан 80% от публицистиката на Ботев, от стиховете и писмата.

Ние изцяло се опираме на исторически факти, без амбиции да правим документален филм, защото това е игрален филм за Ботев, отбеляза режисьорът.

Иначе критика не съм прочел досега, освен един сценарист - г-н Жечев. Той написа много красива статия за филма. Но няма никакви сериозни отзиви, които да представляват интерес. Иначе съм срещал подмятания, че някой гледал 2 мин, пък спрял, а после половин час пише във фейсбук. Едни и същи са, 50-60 хейтъри, които имат по 10 фалшиви профила и от един офис, да кажем на “Да, България”, се дава рецептата срещу национален филм и те почват едно и също да пишат без никакви аргументи, каза той.

Аз съм подложен на завист от страна на моите колеги кинаджии. Завистта е форма на обожание. Дълбоко в себе си те ми завиждат, понеже нямат куража да излязат на улицата, да съберат пари и да си заснемат един филм за герой, когото хората ще обичат, обясни Генчев.

Филмът ще мине през известни одумвания, препятствия. В него няма чернокож герой, няма гей двойка, модата е такава сега. Ние се държим в структурата на желаното - да видят хората родолюбие, да видят Ботев такъв, какъвто си го представят, добави режисьорът.

Такива филми малко се правят, защото тенденциите са такива. Фондовете, които финансират филми, са обвързани с европейската ценностна система. Скоро четох една програма, отпуска 40 млн. за филми от ЕС. Там пише, че изрично се забраняват етнически филми, които са на национална тема. Искат да направим глобално общество, в което няма история, няма самобитност, да бъдем клиенти на телефони, на банки. Пробутват обществото в една друга посока, която е много невъзможна за България. На българина не може да му вземеш леденото хоро, кукерството. Ние издигаме в култ светлината, деня. Нашите празници са слънчеви, топли, хлебни, а те ни дърпат към нощните ритуали. да гоним духове, призраци. Искат да набутат едни други традиции, но това не може да се случи, заключи той.