Налагането на сегашния исторически наратив в РС Македония  блокира отношенията с България.

Когато преди седмица министър-председателят Зоран Заев заяви, че ще реши проблема веднага след конституирането на органите на властта в България, аз поклатих глава. Помислих си: вместо да призове всички обществени фактори в страната да допринесат за открит дебат, за да отговорят на въпроси, блокирани в продължение на половин век след Студената война и още тридесет бурни години от независимостта ни, министър-председателят призовава за пасивност, докато не разреши тежкия проблем.

Това, казах си, е невъзможна мисия, защото проблемът с България е много по-сериозен от този с Гърция, който открадна половината от живота ни. Това щеше да стане ясно, ако Заев беше оставен сам. Но изведнъж дойде спасение от най-неочаквана страна: опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ предложи обща резолюция за разрешаване (?) на спорния въпрос със съседа.

Разбира се, още от първите дни на независимостта знаем, че такива важни външнополитически въпроси се решават с вътрешен консенсус - нещо, което не можем да постигнем от три десетилетия. И отново, за голяма изненада на обществеността, която не познава пример от нашата демократична история, когато правителство и опозиция имат обща позиция по определен въпрос, предложението на опозиционната партия беше прието от управляващата партия.

Как да се обясни това?

Инстинктът за самосъхранение у един политик е много силен. Българската тема е непопулярна, а няма политик по света, дори в Македония, който да иска да бъде непопулярен. В крайна сметка, ще ви каже той и ще бъде прав, само ако съм на власт, мога да направя нещо за народа, и то ако не загубя нищо. Обаче, ще рече някой друг, тази политическа маневра на министър-председателя може да забави процеса на търсене на решение на нашия проблем с България, защото Резолюцията защитава стария национален наратив, който настоява за нашата уникалност не като модерна нация, а като нация със сходна приемственост с българската и с всички останали на Балканите. Това е наратив, зад който стои по-голямата част от македонската историческа мисъл и народа като цяло, но също така и наратив, чрез който няма решение.

Наративът, който прави разлика между два периода на нашата идентичност, доминантен и в световната научна мисъл, е, мисля, решението. Но между нас доминира схващането, че всяка нация има право да си пише историята както иска.

Приемливо ли е всеки човек да си пише биографията както си иска, е въпросът, който ми изниква. Отговорът е да, при условие, че другите са съгласни, че написаното е приемливо за тях. Какъв е критерият? Истината.

В случая с историята - научната историческа истина. Нашата научна и особено историческа мисъл трябва да ни даде гаранции, че нейните възгледи са общоприети от световната научна мисъл, защото в противен случай не само ще загубим спора, но ще загубим и своя образ. Като човек, който се занимава с политически, а не с исторически науки, знам, че нашите виждания не винаги съответстват на исторически факти и това ме притеснява.

Мисля, че мултидисциплинарният подход, за който настояват македонските историци, започва с изправянето пред известните исторически факти, а не с тяхното отричане. Затова е тежка задачата на македонските учени и историци, иначе писането на история би било най-лесната задача на света.

Що се отнася пък до искането от Резолюцията за равнопоставеност между Северна Македония и България, едната членка на ЕС, а другата кандидат, то е невъзможно в този случай и в международните отношения като цяло, както е невъзможно диалогът да се води изключително в рамките на международното право.

Ето затова задачата на македонските политици от властта и опозицията е тежка, иначе управлението на държавата би било най-лесното нещо на света. Македония, македонската нация и македонският език трябва да се отстояват и защитават в свобода и в истина. /БГНЕС

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Коментарът е публикуван в Plusinfo.mk