Днес Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица. 

Родителите на Светата Дева - праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който ѝ казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. 

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Според обичаите стопанката на дома приговя голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Не трябва да се шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.

Денят е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинската жертва.

Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.