Eстествено и справедливо e Асен Василев сам да вземе решението от кой район да влезе като депутат в НС – от Пловдив или от Хасково.

Такава позиция изрази във Фейсбук депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков, чийто депутатски мандат в следващия парламент е под въпрос заради разместванията на листите вследствие на преференциите. 

Той отново ще бъде народен представител, ако лидерът на ПП Асен Василев реши да стане депутат от Хасково, но ако избере Пловдив - Пейков ще остане извън НС.   
Казусът породи напрежение в коалицията. 

Пълният текст на статуса на Манол Пейков:

Сърдечно ви благодаря за добрите думи.
Прочетох много реакции по мой адрес с трепет и изумление; един колега дори ми звънна, притеснен да не би случайно да съм се споминал.
Истината е, че на човек рядко му се отдава възможност да чуе подобни комплименти за себе си приживе. Затова – с ваше позволение! – си запазих голяма част от тях, за добър спомен и като (сравнително отдалечена във времето, надявам се) ефектна надгробна епитафия.  

Сега сериозно: когато организирахме и проведохме преференциалната кампания на Чило Попов, целяща да обърне внимание върху решаващата му роля в многобройните ни съвместни инициативи, за които (от доста време насам) кредит получавам основно аз, бяхме съвършено наясно, че съществува риск той да ме прескочи (имайки предвид също така факта, че Чило вече има и солидна органична популярност в Пловдив).
Убедено вярвам, че възможността за преференциален вот е едно от най-силните оръжия на българската демокрация. Както и че когато човек избере един път, той трябва да е готов да го извърви докрая.

В "Да, България" вярваме в принципите на меритокрацията. Активните ни преференциални кампании при в с е к и избор са пряк резултат от това – както и фактът, че много често разместваме предварително подредените листи. Сред нашите членове и кандидати това се приема с достойнство, като нещо напълно естествено, без мрънкане и съжаления.
По същата причина, нашите лидери не фигурират в листите на повече от едно избираемо място – защото (по наше мнение) това създава възможности за партийно кадруване, в което не вярваме и което не се приема добре от членовете ни.

Разбира се, всяка партия има право на своя гледна точка; колегите от ПП очевидно виждат нещата по-инак и при тях тази практика съществува.
Това, обаче, е свързано и със съответните отговорности: когато се стигне до такъв избор, човекът, заемащ съответното място, трябва да го направи сам – а не да прехвърля горещия картоф на онези, които ще бъдат (потенциално) засегнати от съответното решение.

В края на краищата, именно в това се състои лидерството.
С други думи: най-естественото и справедливо нещо при така стеклите се обстоятелства е Чило да получи депутатско място, а Асен сам да вземе решението си откъде да влезе – от Пловдив или от Хасково.

Смятам, че е крайно време да приключим със словесната фехтовка на тема "кой е по-по-най" – и да дадем възможност на Асен Василев да вземе възможно най-спокойно своето решение. Този избор не е въпрос на пазарлък между партиите и аз нямам намерение да участвам в такъв.
Ако решението е в парламента да влезе Владо Панев – когото познавам като приятел и колега от минали народни събрания – ще го приема със спокойствие, оптимизъм и с дълбоката увереност, че той ще бъде полезен за коалицията не само със своите знания и експертност, но и като неподражаема личност с богати и разностранни интереси.

Що се отнася до мен – чувствам се удобно в кожата си. И имам ужасно много неща за вършене извън парламента – градски проекти; обществени проекти; дарителски проекти; бизнес проекти.
Мисля, че за петте мандата, през които бях депутат, взех достатъчно от Народното събрание.

Да, определено имам какво още да дам – но голяма част от него бих могъл да свърша и без да съм вътре. Пък и да не забравяме, че инициативите, благодарение на които най-много хора ме разпознават и ценят – дарителските кампании за Украйна, Турция, Сирия, Северна Македония – се случиха именно по време на двата мандата, които "прескочих" и по време на които бях извън парламента.
В същото време нямам и капка съмнение, че Пловдив има отчаяна нужда от читави и почтени хора – от онези малцина, дето са истински загрижени за общото – които да натрупат политически знания, опит и авторитет на най-високо ниво. А после, като се върнат в града си, да му бъдат максимално полезни.
Чило, на когото предстои напълно заслужен депутатски мандат, е именно такъв човек. И убедено вярвам, че не е далеч денят, в който Пловдив истински ще се гордее с него.

И последно: за мен единството на общността е най-важно. Искам да припомня, че от "Да, България" неведнъж сме предлагали да има общи за коалицията принципи на кадрова политика, при които подобни ситуации биха били по-редки. В голяма степен настоящата ситуация е плод на квотния подход и на собствените калкулации на всяка от партиите.

Ако трябва да се настоява за нещо, то не е дали да влезе този или онзи, а да има последователно прилаган меритократичен механизъм за съставяне на листите.
Убеден съм, че именно липсата на такива принципи ни доведе до този казус. В никакъв случай не можем да позволим този подход да се превръща в причина за разпри между нашите поддръжници.

Нека оставим Асен да вземе своето решение – и така да минимизираме щетите в името на по-големите ни каузи.
Още веднъж: благодаря!
Бъдете сигурни: ще бъда винаги на ръка разстояние.