Мара Белчева и Рихард Щраус: Една забравена история оживява в София след 140 години

Малко позната страница от живота на Мара Белчева – връзките ѝ с европейския културен елит и особено с композитора Рихард Щраус – ще бъде представена на 10 октомври в зала „България“.

Събитието ще е част от 57-ото издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици“, съчетавайки музика и литературно четене. Публиката ще чуе кореспонденцията между българската поетеса и Рихард Щраус, а централно място в програмата заема неговата „Бурлеска“ за пиано и оркестър.

Писмата ще бъдат прочетени от Пламен Бейков – ученик на Борис Христов и директор на Русенската опера. „Бурлеска“ ще бъде изпълнена от фестивалния оркестър под диригентството на Христо Павлов, а солист ще бъде пианистката Надежда Цанова, която е и сред двигателите на проекта.

Кореспонденцията между Белчева и Щраус е част от лична история, започнала още в младостта на българката, когато тя попада в средите на европейския интелектуален и артистичен елит.

Младата българка във Виена

Мара Ангелова, която по-късно ще стане известна като Мара Белчева, учи във Висшия девически колеж във Виена между 1883 и 1886 г. Престоят ѝ в австрийската столица я поставя в непосредствена близост до богатия културен живот на Европа.

Тя владее няколко езика, интересува се от литература, музика и театър, пее и рецитира. Именно във Виена се запознава с младия Рихард Щраус, който по това време тепърва изгражда името си като композитор.

Контактите на Белчева обаче не се ограничават до Щраус. Според сведенията за този период тя се среща с някои от най-значимите фигури на европейската култура – сред тях Рихард Вагнер и Ференц Лист. По-късно се среща и с Клод Дебюси и Камий Сен-Санс.

Така още като млада жена от България Белчева се оказва в среда, в която се срещат водещите идеи в музиката, литературата и философията на епохата.

Срещите с Вагнер и Лист

Сред най-интересните епизоди от биографията ѝ са срещите с Рихард Вагнер и Ференц Лист.

Белчева е известна с музикалните си способности и с гласа си. При срещата си с Вагнер през 1883 г. тя изпълнява арии от Белини, Доницети и Моцарт. Според разказите за срещата Вагнер ѝ предоставя либретото на „Парсифал“ и търси мнението ѝ за творбата.

По-късно Белчева се среща и с Лист. Двамата с Щраус гостуват на композитора във Ваймар и Байройт. Лист е впечатлен от езиковите и артистичните способности на младата българка.

През 1886 г. тя посещава Рим, където се среща с Клод Дебюси и Камий Сен-Санс. Щраус по това време е ангажиран с Майнингенския оркестър и не присъства на тези срещи.

Ницше и пътят на европейските идеи към България

Сред значимите интелектуални контакти на Мара Белчева е и този с философа Фридрих Ницше. Тя споделя с него свои стихове и поддържа контакт с него в период, когато неговите идеи все още не са широко разпространени извън интелектуалните среди.

По-късно Белчева запознава Пенчо Славейков с творчеството на Ницше. Така европейските философски идеи достигат до един от най-значимите български поети и оставят следа в българския литературен живот.

Именно това е една от най-интересните роли на Белчева – тя не просто присъства в европейския културен свят, а пренася част от неговите идеи и влияния в България.

Мара Белчева и Рихард Щраус

Връзката между Белчева и Щраус продължава през годините. Тя не прекъсва и след брака на Мара с Христо Белчев през 1886 г.

Щраус остава дълбоко впечатлен от нея. В личните му записки от този период се срещат свидетелства за силните му чувства към младата българка.

„Бурлеска“ за пиано и оркестър заема особено място в историята на отношенията им. Творбата е свързвана с Мара Белчева и с чувствата на младия композитор към нея. В разказите за този период се преплитат възхищение, творческо съперничество и лични емоции.

Някои от най-интересните истории около отношенията между Белчева, Щраус и Лист обаче все още очакват окончателно документално потвърждение. Предстоящото публикуване на архивни материали и кореспонденция може да хвърли нова светлина върху тях.

От европейските салони към българската култура

След убийството на съпруга ѝ Христо Белчев през 1891 г. Мара продължава самостоятелния си път. Тя поддържа връзките си с европейски интелектуалци и творци, пътува и продължава литературната си дейност.

В България името ѝ е свързано и с княжеския двор, където тя е първа придворна дама.

Но приносът ѝ към българската култура не се изчерпва с личните ѝ контакти. Белчева подпомага и развитието на млади български музикални таланти, сред които Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов.

Така жената, която като млада се оказва в близост до Вагнер, Лист, Щраус, Ницше, Дебюси и Сен-Санс, по-късно използва своите възможности и контакти, за да подкрепя български творци.

Предстоящият спектакъл в зала „България“ ще върне към публиката именно тази страна от биографията на Мара Белчева – не само като поетеса и муза, а като образована, културно активна жена, която се движи свободно между България и европейския артистичен свят.

За първи път наследникът на поетесата Николас Ейнджъл дьо Сейнт Клер предоставя публичен достъп до тази лична кореспонденция. Част от оригиналите се съхраняват в частни архиви, а предстои публикуването на специално издание с писмата между Мара Белчева и Рихард Щраус, както и на кореспонденцията между Ференц Лист и младия Щраус.

На 10 октомври в зала „България“ тези документи ще срещнат музиката на Щраус, за да разкажат една история за любов, изкуство, интелектуални влияния и необичайното място на една българка в културна Европа от края на XIX и началото на XX век.