Напрежението в страната през последните месеци се отразява в нивата на доверие към ГЕРБ, които спадат до 30%, а недоверието вече е над 60%. Анализът на резултатите води до извода, че одобрението в ГЕРБ е спаднало от юни досега със 7%. Плътно зад тях е БСП със сходни нива на доверие и недоверие. При „Обединените патриоти” може да се отбележи значителен спад спрямо юни месец тази година.

Това отчитат от социологическата агенция „Маркет линкс” в проучване, проведено между 15 и 24 октомври сред 1032 души.

Към момента „Движение 21” е с най-високия рейтинг, макар и с негативен индекс, сред извънпарламентарно представените политически сили. Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция „Демократична България” получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 60% са негативно настроени, допълват от „Маркет линкс”.

Отливът на електорална подкрепа към основните политически сили през последните месеци се затвърждава и през октомври.

Разликата между ГЕРБ и БСП намалява до 2,1% на база всички. На база гласуващи - двете основни партии имат практически еднакъв резултат.

ДПС и ОП потвърждават парламентарното си присъствие при евентуални скорошни избори.

Демократична България остава с относително високо ниво на електорална мобилизация и е с реален шанс за преминаване на парламентарната бариера. Партия „Воля“ за пореден месец е силно ограничена и не събира нужната електорална подкрепа, за да бъде част от следващото Народно събрание, коментират от „Маркет линкс”.

По отношение на институциите Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 5 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие.

Изключение от общата картина са омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях.

Публичните скандали, провокиращи обществено негодувание, засилват негативните оценки за посоката на развитие на страната.

3:1 е съотношението между дела на критично настроените (69%) и тези с положително мнение (23%). С високи нива на песимизъм (57% от всички) са и очакванията за бъдещето на страната. Като цяло младите българи продължават да са по-малко негативно настроени за развитието на страната и на домакинството си.

Общественото недоволство продължава да се проявява и в негативното отношение към българските политици (69% от всички), а положителната оценка е едва 9%. Индексът на съотношението между позитивните и негативни нагласи остава в отрицателната част на скалата за всички политически сили.